Светът се опитва да разчете Ердоган за признаци на промяна в турската политика

Хватката на Ердоган около икономиката беше затвърдена с конституционните промени от 2017 г. Той премахна поста на министър-председателя и консолидира изпълнителната власт, управлявана от вътрешния му кръг. Гуверньорите на централната банка са назначавани и отстранявани, финансовите министри също.

През миналата година икономиката на страната е нараснала с 5,6% - един от най-бързите темпове в Г-20. Инфлацията обаче достигна 86%, а централната банка продължава да намалява разходите по вземанията. Цените растат с половината на този темп сега, но все пак с повече от където и да е било в Групата на двайсетте с изключение на Аржентина.

Турските нетни резерви са под нулата за първи път от 21 години. Графика: Bloomberg

Инвеститорите свикнаха с непредсказуемия микс от регулации и държавна намеса, който накара мнозина да се откажат от турските ценни книжа. Държаните от чужденци акции и облигации са намалели с около 85%, или приблизително 130 млрд. долара, от 2013 г. насам.

Външна политика

Ердоган, който е на 69 години, удължи вече 20-годишното си управление, надвивайки опонента си Кемал Кълъчдароглу с 52% от гласовете срещу 48%.

Сега на хоризонта са местните избори догодина. Ердоган и неговата ПСР се целят в това да си върнат контрола върху най-големите градове – Истанбул и Анкара, от опозицията. Това прави съкращаването на разходите или други мерки за ограничения малко вероятни, посочват икономисти.

Това обаче ще се отрази на външната политика, защото Турция разчита на пари от Русия и страните от Персийския залив за подкрепа на лирата, казва Озгюр Унлухисарчъклъ, ръководител за Турция на аналитичния център German Marshall Fund of the United States. „Това да се увери, че подкрепата от тези страни ще продължи, е приоритет през идния период“, коментира той.

Новият мандат на Ердоган е сигнал за дипломатическо затопляне, докато Турция работи за подобряване на обтегнатите отношения с арабския свят – от Сирия до Египет, както и със съюзниците от НАТО, включително съседна Гърция.

Турция и Египет вече се съгласиха да подобрят дипломатическите си отношения и да назначат посланици и да отворят посолства след години на напрежение. Под покровителството на Русия Анкара се включи в преговори за сигурност с Дамаск – първият знак за затопляне между съседните страни, откакто започна гражданската война в Сирия през 2011 г.

На западния фронт Ердоган в четвъртък се очаква да посети Срещата на върха на Европейската политическа общност в Молдова. Турция е под натиск да ратифицира кандидатурата на Швеция за присъединяване към НАТО. Администрацията на президента обаче първо иска да види прилагането от Стокхолм на актуализирани закони срещу тероризма, които трябва да влязат в сила тази седмица.

„Тъй като периодът на изборите приключи, Ердоган може да смекчи националистическата си позиция и може да стане по-либерален и прагматичен в международните отношения“, казва Дефне Арслан, старши директор на Атлантическия съвет в Турция. „Това означава, че Турция може да даде зелена светлина за приемането на Швеция на идната среща на върха на НАТО“, добави тя.