Путин засилва влиянието си в Либия, докато САЩ търсят начин да изгонят „Вагнер“

Докато САЩ обмислят дали да отворят отново посолството си в Либия, новият посланик на руския президент Владимир Путин се готви да заеме поста си в Триполи, разширявайки влиянието на Москва в богатата на петрол северноафриканска страна, пише Bloomberg.

Руската групировка „Вагнер“, контролирана от Евгений Пригожин, вече има достъп до ключови петролни съоръжения в Либия и подкрепи миналогодишната едномесечна блокада, която сви износа на петрол на страната в разгара на енергийната криза, предизвикана от руската инвазия в Украйна.

Решението на Москва да възстанови дипломатическото си присъствие в Триполи - западното седалище на подкрепяното от ООН правителство - представлява най-ясният знак досега, че Путин се стреми да направи пробив отвъд традиционната си подкрепа за ръководителя на Либийската национална армия (ЛНА) Халифа Хафтар, който властва на изток.

Развитието предизвика безпокойство в САЩ, които изпратиха множество висши служители, за да противодействат на разширяването на влиянието на Путин в член на Организацията на страните износителки на петрол (ОПЕК), който европейските правителства ухажват като потенциална алтернатива на руската енергия.

Американската делегация включва и шефа на ЦРУ Уилям Бърнс, който посети Либия през януари и който разговаря с враждуващите фракции и по-късно се срещна с официални лица в съседен Египет, който подкрепя Хафтар.

На първо място в дневния ред на САЩ е опитът за отстраняване на около 2000 наемници от „Вагнер“, които подкрепиха неуспешната кампания на Хафтар през 2019-2020 г. за превземане на Триполи и оттогава помогнаха за укрепването на контрола му върху доставките на петрол в страна, която е дом на 40% от петролните залежи на Африка.

„Статуквото е по своята същност нестабилно“, споделя специалният пратеник на САЩ за Либия Ричард Норланд в телефонно интервю, предупреждавайки за неуточнени усилия за използване на вътрешните разделения и осуетяване на усилията на ООН за провеждане на избори. „Нашето послание е, че ще получите легитимност само чрез избори“, изтъква още Норланд.

Но САЩ са в неизгодно положение в Либия, където нямат нито войски, нито дипломатическо присъствие. Въпреки че американски официални лица казват, че работят за възстановяване на посолството, решението остава политически натоварено за президента Джо Байдън, който действаше като вицепрезидент по време на подкрепяния от НАТО бунт, който свали дългогодишния диктатор Муамар Кадафи през 2011 г. - и последвалото потъване на Либия в хаос. 

Посолството на САЩ беше затворено през 2014 г., когато в Либия избухна гражданска война. Атака срещу американското консулство в източния град Бенгази доведе до убийството на посланика Кристофър Стивънс и трима други американци през 2012 г., подклаждайки вътрешнополитически вълнения, които усложняват всяко потенциално решение за примирие, припомня Bloomberg.

Това остави САЩ с отслабено влияние, докато се опитват да управляват ситуацията отдалеч. 

Подновеното международно съперничество в пределите на Либия набира скорост, докато Русия напредва в Близкия изток за сметка на САЩ. Традиционните арабски съюзници на Вашингтон отказаха да се съобразят с усилията на САЩ да изолират Путин, като стигнаха дотам да възстановят връзките си със сирийския президент Башар ал-Асад, съюзник на Кремъл. Саудитска Арабия разгневи Белия дом в края на миналата година, когато ОПЕК+ – картел от производители на петрол, воден от Рияд и Москва – повиши глобалните цени на петрола чрез намаляване на производството.

Присъствието на руската паравоенна групировка "Вагнер" в Либия. Източник: Bloomberg/Sadeq Institute-Navanti Group

Междувременно ролята на Китай в посредничеството за сближаване между Саудитска Арабия и Иран подчерта по-широката ерозия на авторитета на САЩ.

Петролен заложник

Въпреки че броят им е намалял след инвазията в Украйна от над 4000 души, силите на групировката „Вагнер“ присъстват в четири военни бази в Либия, според базирания в Либия мозъчен тръст Sadeq Institute и групата Navanti, която консултира частни клиенти и американски правителствени агенции . Паравоенните сили също така имат достъп до някои от най-важните енергийни съоръжения в страната, включително до най-голямото петролно находище „Шарара“ и до терминала за износ на суров петрол „Ес Сидер“, показват анализа на двете фирми.

Мустафа Санала, бившият ръководител на „Националната петролна компания на Либия“ (NOC), обвини „Вагнер“ и Обединените арабски емирства (ОАЕ) в участие в петролната блокада на Хафтар през 2020 г. Последвалата блокада през 2022 г. завърши с отстраняването на Санала в полза на по-благоприятна за изтока фигура.

Усилията на Москва да възстанови влиянието си, което загуби с падането на Кадафи, обаче не върви гладко през годините. Както нападението на Хафтар срещу Триполи, така и опитите да се издигне синът на покойния диктатор, Сейф ал-Ислам, на президентски пост, се провалиха.

Путин сега изглежда се е примирил с политика на подкрепа на статуквото, ситуация, която потенциално оставя либийския петролен износ заложник на Русия, която усеща натиска от санкциите върху собствените си продажби на суровината.

В интервю за Bloomberg новият шеф на NOC, Фархат Бенгдара, похвали силите на Хафтар за техните „големи усилия за осигуряване“ на петролните полета. Той каза, че Либия планира да отвори нови блокове за международни компании през 2024 г. и да увеличи добива от 1,2 млн. барела на 2 млн. барела на ден в рамките на пет години.

Повечето петролни анализатори се съмняват, че NOC може да постигне това без по-голяма политическа стабилност.