Изборите в Гърция ще затвърдят силата на Мицотакис

Гръцките консерватори са готови за категорична победа на изборите в неделя. Лидерът им Кириакос Мицотакис вероятно ще се върне в кабинета на министър-председателя в много по-силна позиция за напредък в благоприятни за инвеститорите реформи.

Във вота на 21 май „Нова демокрация“ отбеляза двуцифрена преднина пред основния си съперник, лявата партия „Сириза“, но не постигна абсолютно мнозинство, пише Politico. Заради новата избирателна система, която действа от този вот обаче, водещата партия в резултатите ще получи до 50 бонус места в парламента.

Според проучвания на Politico „Нова демокрация“ получава подкрепата на 42% от избирателите спрямо 20% за „Сириза“, като разликата е повече от два пъти.

„Мицотакис ще доминира с комфортно мнозинство“, коментира Петрос Йоанидис, политически анализатор, основател на фирмата About People. „Обикновено, когато една партия печели избори, има период на „меден месец“, а през втория ѝ мандат не получава такъв. Парадоксът тук е, че тъй като опозицията е унищожена, Мицотакис има нов период на „меден месец“, допълва Йоанидис.

Гръцките облигации и акции поскъпнаха в последните седмици заради очакванията, че правителството на Мицотакис ще предотврати връщането към мрачните дни на дълговата криза в еврозоната. Мицотакис обещава да свие още раздутия публичен сектор и да реформира здравеопазването и образованието.

Волфанго Пиколи, съосновател на компанията за анализ на риска Teneo, посочва, че Мицотакис за първи път има солиден контрол върху собствената си партия.

Въпреки че победителят от изборите в неделя изглежда сигурен, остават големи въпроси относно мащаба на мнозинството на консерваторите и съдбата на опустошените опозиционни партии вляво, които ще бъдат по-малко способни да държат сметка на правителството.

Това поражда

риск от високомерие.

Голямата история зад категоричната победа на „Нова демокрация“ е сривът в подкрепата за „Сириза“. Това поставя под въпрос статутът ѝ на основна опозиция, който може да бъде оспорен от социалистическата партия „Пасок“.

Ясно е, че опозиционните партии ще бъдат в безпорядък в следващия парламент, а след такива избори и такава победа може да се прояви арогантност и високомерие, посочва Пиколи.

„Опозицията е изключително слаба и ще отнеме много време, за да се възстанови. Премиерът ще трябва да обърне внимание на този аспект, защото виждаме в други страни, че слабата опозиция може да се превърне в проблем за правителството, за качеството на политиката, за отчетността и прозрачността“, допълва той.

Това, че е толкова доминиращ сега, не оставя извинение на Мицотакис и очакванията също са много високи, коментира още Волфанго Пиколи.

Лидерът на „Сириза“ Алексис Ципрас все още изглежда обременен от бурните първи месеци на неговото управление през 2015 г., в разгара на финансовата криза, която доведе до третата международна програма за спасяване на Гърция.

Лидерът на основната опозиционна партия в Гърция "Сириза" Алексис Ципрас. Снимка: Nick Paleologos/Bloomberg

Въпреки че „Нова демокрация“ беше обременена с шпионски скандал, спираловидна инфлация, нарастващи опасения относно върховенството на закона и справянето със смъртоносна влакова катастрофа, предизборната кампания на „Сириза“ беше неясна и партията не успя да се възползва от слабите места на правителството.

„Сириза“ заложи на гнева и след толкова много години на финансова криза и пандемия хората искаха да почувстват стабилност“, казва Йоанидис и добавя, че голямата победа на Мицотакис се дължи главно на лошото представяне на „Сириза“.

„Ни виждам хората да имат особени очаквания от политиката в момента, да не говорим за големи очаквания от правителството. Очевидно е, че партийните легитимации на избирателите са твърде свободни, гласовете са назаем. Първият важен тест за правителството ще бъдат следващите европейски избори след година“, посочва още Йоанидис.

Извън опасната зона

Очаква се скоро Гърция да си върне инвестиционния рейтинг, загубен преди повече от 12 години. Това ще постави официален край на мрачните дни на финансовата криза. Това е „силно обръщане на страницата, отдалечаване от лошите спомени“, казва Пиколи.

„Това е добра новина за банките, а също и за кредитополучателите, защото би трябвало да помогне за намаляване на разходите за финансиране и би било интересно да се види дали правителството ще може да се възползва от това“, допълва той.

Гърция обаче още не се е преборила със слабостите, които пречат на растежа от десетилетия, включително мащабната бюрокрация, особено в съдебната система, и хроничното укриване на данъци. Никос Ветас, ръководител на базирания в Атина мозъчен тръст IOBE, очертава тези две точки като най-големите предизвикателства пред правителството: „Не можем да изключим турбуленция от външната среда, тъй като други страни в еврозоната са подложени на натиск, и някои от необходимите вътрешни реформи няма да са лесни, ще изискват внимателно планиране и решителност“, коментира той.

Според него правителството трябва да поддържа систематични първични излишъци – да харчи по-малко, отколкото получава от данъци, и че трябва да се засилят усилията за привличане на инвестиции и модернизиране на публичния сектор.

Пиколи се фокусира върху секторите, в които е необходима реформа. „Не видяхме много през последните години, очевидно пандемията забави процеса, но има голяма нужда от реформа на съдебната система и образователния сектор в Гърция. Мицотакис трябва да действа бързо на този фронт, преди да бъде изразходван политическият капитал“, посочва кой.

Ролята на малцинството

Тъй като основните партии повече или по-малко поддържат нивата на подкрепа, които получиха на изборите на 21 май, изглежда, че изборите в неделя ще дадат още един шанс на маргиналните партии от крайната десница и крайната левица.

В следващия парламента на Гърция могат да влязат от 4 до 9 партии. Сред тях са две крайнолеви партии - „Курс за свобода“ и „MeRA25“, ръководени от бивши членове на „Сириза“.

Отдясно, в борба за ултранационалистическия, антимигрантски вот, е религиозната, проруска и против абортите партия „Ники“ и също проруската „Гръцко решение.“ Техен съперник, появил се в последния момент, е партията „Спартанците“, която привлече лежал в затвора бивш депутат от неонацистката партия „Златна зора“ към списъка си с поддръжници. Подкрепата ѝ се увеличи до над 2% за дни.

Прагът за влизане в парламента е 3%.

През последните няколко седмици на кампанията Мицотакис, с неговите послания, се насочи към изтръгване на подкрепа от тези партии и укрепване на вота на консерваторите сред националистите в Гърция. Той се опитва да привлече религиозни избиратели, като се фокусира върху Пелопонес и Северна Гърция, където тези партии са по-мощни.

„Наличието на много крайни гласове в парламента не означава непременно полифония, а може би обратното, демократична какофония, спирачка за резултатите“, каза той по време на реч в Солун.

Въпреки че е малко вероятно тези партии да представляват заплаха за „Нова демокрация“, те биха навредили на партията, ако са в парламента, и биха подкопали господството ѝ. „Ако тези маргинални партии влязат в парламента, това ще бъде проблем за демокрацията“, коментира професорът по политика Василики Георгиаду. „Това ще промени механиката, начина, по който работи политическата система, защото популистките гласове, гласовете срещу споразумението между Гърция и съседна Северна Македония, гласовете против миграцията ще бъдат по-силни и ще оказват повече натиск върху правителството“, заключава Георгиаду.