Най-добрите армии са огледало на обществата, които защитават

Последното нещо, от което се нуждае американската армия, е да се превърне в обект на културните войни в Америка, пише редакторът за САЩ на Financial Times Едуърд Люс. След като не ѝ бе оставен избор, сега тя трябва да се справи с реалността. Подробностите на законопроекта за финансиране на отбраната, приет наскоро от Камарата на представителите в Конгреса, вероятно могат да бъдат игнорирани - те вероятно ще бъдат отхвърлени в Сената. Същността на републиканското послание обаче ще става все по-силно: „Дръжте се като истински мъже или Америка ще губи войни.“

Беше въпрос на време така наречената война срещу „будната култура“ (отхвърляща расовите и всякакви други предразсъдъци – бел. прев.) да засегне националната сигурност на САЩ. Сега Пентагонът се присъединява към корпоративната Америка, държавните пенсионни фондове и класните стаи на нацията в мушката на Републиканската партия. За първи път бюджетът за отбрана на САЩ беше приет с културни мотиви. Това включваше ограничения върху правата на ЛГБТ+ общността, достъпа на жените до аборт и обучението в расова толерантност за новобранците.

Твърдението е, че Пентагонът се използва като инструмент за социално инженерство от либералите за сметка на способността на Америка да води войни. Републиканската партия все повече се прицелва в „будната култура“ като свое основно послание - приблизително половината от нейните кандидати за президент не си правят труда да декларират политики на своите уебсайтове. Тъй като демократите никога няма да се съгласят, че американската армия страда от „криза на мъжествеността“, Пентагонът ще трябва да се приспособи към новия вид поляризация. Това ще бъде скъпо и разсейващо, и лоша новина за националната сигурност на САЩ.

Моментът едва ли може да бъде по-лош. Истинското предизвикателство пред Пентагона не е свързано с „будната култура“. За първи път, откакто стана изцяло професионална в началото на 70-те години, американската армия не успява да изпълни целите си за набиране на персонал. Тя не е в състояние да привлече в своите редици каквито и да е мъже и жени в достатъчни количества. Един от виновниците е затегнатият пазар на труда, въпреки че предишните периоди на пълна заетост не са пречели на Пентагона. Друг е влошаващата се криза със затлъстяването сред младите американци. Нарастващите проблеми с психичното здраве също са фактор. По една или друга причина повече от три четвърти от американците на възраст между 17 и 24 сега не отговарят на армейските стандарти. Нито една от партиите не прави достатъчно, за да се справи с това.

Това прави този момент особено лош за Пентагона да стеснява кръга си от потенциални попълнения. Той би трябвало да облекчава критериите за влизане. Дори при най-благоприятни обстоятелства основата, на която републиканците изискват подобни ограничения, би била съмнителна. Войната на Русия срещу Украйна предоставя жив експеримент за това, което се случва, когато армия, която е против „будната култура“, нахлуе в страна, която е принудена да се модернизира бързо.

За разлика от Русия, която има почти изцяло мъжки фронтоваци и е враждебно настроена към гейовете в армията си, Украйна на практика за една нощ се превърна в най-прогресивната бойна сила в Европа. Тя нямаше избор. Когато се появи чужд окупатор, бе логично да се вземе всеки възрастен, който е способен да се бие. Приблизително една десета от бойците на Украйна са жени. Някои от нейните ЛГБТ+ войници избраха да носят отличителни знаци, идентифициращи ги като такива. Съобщава се, че нивото на дискриминация в украинската армия и обществото като цяло е спаднало рязко. Може да се каже, че когато ножът опре до кокала няма разграничаване по пол (или сексуална ориентация).

Америка е имала много дебати относно военната си демография преди. Мъчителният компромис „не питай, не казвай“ (относно сексуалната ориентация в армията – бел. прев.) през 90-те години не се отрази добре на никого; противниците на военната десегрегация през 1948 г. бързо бяха смълчани от професионализма на афро-американските войници. Но САЩ никога не са имали лукса да имат противник, който е толкова ангажиран да предоставя данни в реално време за целта на вътрешния дебат. Руският лидер Владимир Путин изрично описа инвазията в Украйна като война срещу „будния“ Запад, който въплъщава изродени ценности, като еднополовите бракове например.

Можем сами да преценим резултатите. Въпреки че едната й ръка е завързана - без право да поразява руска територия с доставените от Запада ракети - Украйна опроверга всички прогнози за срив на морала. Украинските войници са по-мотивирани от руските. Нейните бойни сили отразяват по-добре структурата на обществото. Няма нужда да цитираме изтъркани исторически твърдения за това, че Александър Велики или Ричард Лъвското сърце са били гейове. Просто вижте разликата в ефективността между руските и украинските военни.

Че малко от това се признава опровергава твърдението на републиканците, че тяхната цел е военната подготвеност. Има една или две области, в които те отправят основателна критика, но тя е заглушена от преувеличението относно мъжествеността. Най-добрите армии обикновено са огледало на обществата, които защитават.