Нигер осигурява плодородна почва за конкуренция между великите сили

Не го наричайте преврат или пуч: това е „неконституционен опит за завземане на властта“. А военните офицери, които свалиха и изолираха демократично избрания президент, не са пучисти, нито хунта, а „група, упражняваща власт“.

Изключителната витиеватост, до която Държавният департамент на САЩ прибегна, за да избегне правилното назоваване на случилото се на 26 юли в Нигер, отразява степента на смущение, което тази нова бъркотия в Субсахарска Африка (Сахел) причини на западните стратези, пише за Financial Times редакционният директор на Le Monde Силви Кауфман.

Тя също така посочва различията в начина, по който двата основни западни играча в областта на сигурността в региона, французите и американците, подходиха към проблема. Президентът Еманюел Макрон, описвайки действителността, говореше за „съвършено нелегитимен държавен преврат“ - и след това странно замълча, докато Вашингтон и някои африкански държави се опитваха да започнат преговори с „групата, упражняваща власт“ в столицата Ниамей.

Все още неразрешена след почти месец, ситуацията в Нигер е ужасен удар върху усилията на Запада да стабилизира тази част от Африка. Тя също е сигнал за събуждане по отношение на развиващата се геополитическа реалност на един континент, който сега е привлякъл множество играчи.

Не само, че активността на джихадистките групировки драстично се увеличи, но Нигер е четвъртата западноафриканска страна след Гвинея, Мали и Буркина Фасо, чийто лидер беше свален чрез военен преврат през последните три години. Парадоксално, но Нигер беше една от малкото държави, където джихадистката офанзива всъщност губеше сила през последната година. Дори тази успешна история не попречи на политическата нестабилност да се разпространи.

Кой загуби Нигер? Превратът вероятно е последният пирон в ковчега на френската политика в Западна Африка. Предпазлив поради колониалното бреме, Макрон наистина предложи нова, по-балансирана визия за региона, но постоянното военно присъствие на Франция се оказа мощен контрааргумент. Изгонени от Мали миналата година, френските сили смятаха, че са намерили сигурно убежище в съседен Нигер, водени от приятелски настроения президент Мохамед Базум. Сега новите управляващи поискаха от Париж да изтегли своите 1500 войници.

За американците, които поддържат две важни военни бази и 1100 човека в Нигер, урокът е почти толкова горчив. Както разбра заместник държавният секретар Виктория Нюланд на 7 август в Ниамей, опитът да се договори връщане към конституционния ред с бригаден генерал и трима полковници е незавидна задача. Особено когато генералът, Муса Салау Барму, който е завършил магистърска степен по стратегически изследвания на сигурността в Националния университет по отбрана във Вашингтон, беше възприет от Пентагона като най-добрия партньор в борбата срещу ислямския екстремизъм. Разговорът, каза Нюланд, е бил „изключително откровен и на моменти доста труден“.

Сега администрацията на Байдън се оказва в затруднение: или да се придържа към изповядваните демократични ценности, което усложнява поддържането на военни бази в сътрудничество с нелегитимна хунта, или да реши, че влошаващата се ситуация със сигурността, заплашваща дори крайбрежни държави на Западна Африка, като Кот д'Ивоар, е от първостепенно значение и си заслужава някои прагматични отстъпки.

Досега Вашингтон се надяваше на дипломатическо решение, което да позволи на силите му да останат в Нигер в замяна на обещание за някакъв вид демократичен преход. Това обяснява внимателно подбраните изразни средства, като превратът не се нарича преврат, за да се избегне необходимостта от отмяна на американското присъствие в областта на сигурността.

Друг аргумент е в полза на прагматичния подход: руският фактор. Макрон научи по трудния начин как Владимир Путин, докато се преструваше, че не знае нищо за ролята на наемниците от "Вагнер" в Африка, използва този инструмент, както и кампании за дезинформация, за да разпространи влиянието на Москва.

Степента, до която Русия, обременена от войната си в Украйна, може да пренасочи ресурси към нова операция в Африка, може да е съмнителна, както беше и реалната способност на митичния лидер на "Вагнер" Евгений Пригожин да разположи сили на континента. Намаленият брой африкански държавни глави, избрали да присъстват на втората среща Русия-Африка през юли в Санкт Петербург – 17, в сравнение с 43 на първата в Сочи през 2019 г. – също е знак за залязващата слава на Путин.

Но африканските държави, ухажвани от Китай, Турция и други, искат претенциите им за суверенитет да бъдат признати. Текущата им тежест на световната сцена не може да бъде пренебрегвана.

Нито пък могат да бъдат избегнати трудните въпроси относно катастрофалната история на демократичното управление в нациите на юг от Сахара. Нигер, една от най-бедните страни в Африка, два пъти по-голяма от Тексас, може да е частично покрита от пустиня, но все още осигурява плодородна почва за конкуренция между великите сили.