Светът се нуждае от по-добра мрежа за трансгранични плащания

През последните десетилетия светът стана свидетел на забележителен ръст в трансграничните плащания, движен от глобализацията на търговията, капиталовите и миграционните потоци. Глобалните плащания се очаква да скочат от 190 трилиона долара през 2023 г. до 290 трилиона към 2030 г., според едно проучване.

Въпреки такъв грандиозен растеж трансграничните плащания остават непосилно скъпи и бавни, оставяйки най-уязвимите на заден план. Таксите за международни плащания в момента са средно 1,5% за корпоративни и цели 6,3% за индивидуални преводи. И може да отнеме до няколко дни, докато тези плащания стигнат до своя получател.

Това поставя три неотложни проблема, пише за Financial Times Фабио Панета, член на борда на ЕЦБ и бъдещ гуверньор на Италианската централна банка.

Първият е въздействието върху икономическата интеграция. Скъпите и бавни плащания възпрепятстват интеграцията и растежа. Доказано е, че разходите и сложността на трансграничните плащания възпират много малки и средни предприятия от експанзия зад граница.

Второ, най-уязвимите групи в света плащат непропорционално повече от останалите. Работниците мигранти, които според УНИЦЕФ подкрепят един на всеки девет души в световен мащаб чрез кешови преводи, могат да се сблъскат с прекомерни разходи, когато изпращат пари у дома. В Африка на юг от Сахара разходите за изпращане на парични преводи в чужбина достигат 8,4 процента. При такива преводи, възлизащи на 626 милиарда долара през 2022 г., дори едно малко намаление на таксите с 1 процентен пункт би предоставило на най-нуждаещите се 6 милиарда долара в джоба всяка година.

Трето, алтернативни играчи са идентифицирали тези неефективности като бизнес възможност, но техните решения носят значителни рискове. Криптовалутите, които не са обезпечени с активи, са присъщо нестабилни и са вид хазарт. Дори стейбълкоините (които са обезпечени – бел. прев.), не могат да гарантират конвертируемост по номинал по всяко време, което ги прави податливи на разпродажби. А големите технологични групи може да се стремят да създадат „решения със затворен кръг“, които ограничават плащанията до потребители, които възприемат определен инструмент. Това може да доведе до фрагментиране на системите и висока концентрация на пазарна мощ в определени области.

Затова трябва да предоставим по-безопасна и леснодостъпна алтернатива, която прави глобалните плащания по-евтини, по-бързи и по-прозрачни. Сега има повече от 70 вътрешни системи за бързи плащания по целия свят. Свързвайки ги, ползите от цифровизацията най-накрая ще се разпространят по-пълно върху трансграничните плащания. Подобен ход също би подобрил ефективността чрез съкращаване на транзакционните вериги и би осигурил по-отворена свързаност между платежните системи, признавайки това за обществено благо.

За многото развиващи се икономики, които понастоящем нямат системи за бързи плащания, ще бъде важно да се използват международните стандарти за насърчаване на трансграничната оперативна съвместимост. И като предоставят техническа помощ и финансиране, международните организации могат да окажат своята подкрепа за по-нататъшното развитие на вътрешните системи за трансгранични плащания.

В много отношения Европа служи като убедителен пример за това как може да изглежда този взаимосвързан пейзаж на плащанията. Механизмът за сетълмент Target Instant Payment Settlement (TIPS) на еврозоната е денонощно средство за незабавни плащания, инициирани директно от участващите банки. Освен това служи като център, свързващ множество системи за бързи плащания и гарантиращ, че незабавните плащания имат общоевропейски обхват. Ключова характеристика на TIPS е, че урежда незабавни плащания в рамките на схема, управлявана от единни правила, стандарти и протоколи, избягвайки риска от фрагментация.

Този модел може да работи и с различни валути. ЕЦБ и Шведската централна банка проучват възможни решения за незабавни плащания между еврото и шведската крона. А Европейският съвет по плащанията в момента разработва схема за стандартизиране на евровата част на международните незабавни кредитни преводи.

Публичният сектор също трябва да играе роля в справянето с високите разходи за спазване на регулациите, правната сложност и рисковете, свързани с навигирането в множество законови рамки, разпоредби и политики на централните банки при трансграничните плащания. Според едно проучване основните трудности за банките са различията в регулаторните и надзорните рамки, особено в области като поверителност, сигурност и борба с прането на пари.

Поради това е решаващо да се насърчава сътрудничеството и да се проучват технически решения, като същевременно се съгласуват интересите на политиките. Подобряването на трансграничните плащания е сложно предизвикателство, което изисква съгласувани усилия от публични и частни заинтересовани страни. Подобни усилия биха могли да проправят пътя за глобална мрежа от бързи системи, които позволяват незабавни, евтини, прозрачни и лесни за достъп трансгранични плащания.