САЩ срещат отпор едновременно в Европа, Азия и Близкия изток

Джо Байдън не е просто стар човек. Той е и представител на една стара идея, която датира от 40-те години на миналия век, пише главният външнополитически коментатор на Financial Times Гидиън Рахман.

Американският президент вярва, че неговата нация и целият свят са по-безопасни, ако САЩ играят ролята на световен полицай. Наскоро той каза, че: „Американското лидерство е това, което държи света заедно. Американските съюзи са това, което пази САЩ… Да изложим всичко това на риск, като се оттеглим от Украйна или обърнем гръб на Израел, просто не си струва.”

Светогледът, който Байдън изразява, се простира до края на Втората световна война - когато американският елит заключава, че изолационизмът от 30-те години е подпомогнал възхода на нацистка Германия и имперска Япония. Вашингтонската върхушка реши да не повтаря тази грешка.

От Хари Труман до Барак Обама, всеки президент на САЩ основаваше външната си политика върху мрежа от глобални съюзи - по-специално НАТО и договора за сигурност между САЩ и Япония. Когато стана президент, Доналд Тръмп отчасти наруши този консенсус – като се отнасяше към ключови съюзници като Германия и Япония като към неблагодарни използвачи.

Като президент Байдън се върна към традиционния американски подход, основан на съюзи. Но е възможно той да бъде последният лидер на САЩ, който прегръща с цялото си сърце идеята за Америка като „либерален хегемон“ – академичният термин за световен полицай.

Перспективата за завръщане на Доналд Тръмп в Белия дом през следващата година повдига огромна въпросителна относно бъдещето на глобалното лидерство на Америка. През първия си мандат той флиртуваше с идеята за изтегляне на САЩ от НАТО. Във втория си мандат Тръмп може да я реализира. Всъщност, ако той преследва най-радикалната версия на своята идеология „Америка на първо място“, втора негова администрация може да отхвърли идеята, че е в интерес на Америка да поддържа статуквото при сигурността в три от най-стратегическите региони на света - Европа, Североизточна Азия и Персийския залив.

Във всеки един от тези региони Америка сега е изправена пред активен съперник, желаещ да я види как си тръгва. В Европа този съперник е Русия; в Азия това е Китай; в Близкия изток - Иран. Русия нахлу в Украйна. Китай изгради военни бази в Южнокитайско море и заплашва Тайван. Иран използва проксита като „Хизбула“, „Хамас“ и бунтовниците хути в Йемен, за да предизвиква приятелите на Америка в региона.

Ако САЩ сериозно намалят военните си ангажименти по света, Китай, Русия и Иран ще се опитат да се възползват от вакуума. Междувременно трите страни работят във все по-тясно сътрудничество. Всички те пламенно насърчават идеята за „многополюсен свят“ – евфемизъм за края на американската хегемония.

В самите САЩ двупартийният консенсус в полза на активното глобално лидерство видимо ерозира. Още през 2016 г., годината, в която Тръмп беше избран, проучване на общественото мнение показваше, че 57 процента от американците са съгласни, че САЩ трябва „да се справят със собствените си проблеми и да оставят другите да се оправят с техните както могат“.

Тръмп започна процеса на изтегляне на Америка от Афганистан, а Байдън го завърши. Но след това Байдън се опита да затвърди глобалното лидерство на САЩ чрез подкрепа за Украйна и Тайван - и чрез реакцията си на войната Израел-Газа.

В контраст, Тръмп и други водещи републиканци, като Рон Десантис (негов съперник за президентската номинация – бел. прев.), се обърнаха срещу помощта за Украйна. Републиканците остават твърди в подкрепата си за Израел, но лявото крило на Демократическата партия е все по-враждебно. Социологическите проучвания показват, че американците са все по-подозрителни към Китай. Но дали това означава желание да се бият за Тайван е под въпрос.

Има и практически ограничения. С нарастването на напрежението в областта на сигурността по света, САЩ намират за все по-трудно да играят ролята на полицай в три големи региона едновременно. Една от причините администрацията на Байдън да е сравнително пестелива при снабдяването на Украйна с ракети с голям обсег може да е желанието на Пентагона да задържи част от запасите си в случай че са необходими за Тайван. Увеличаването на разходите за отбрана също не е лесно, когато САЩ имат бюджетен дефицит от 5,7 процента от БВП, а държавният дълг възлиза на 123 процента от него.

В академичните среди отдавна съществува мнение, че САЩ трябва сериозно да намалят военните си ангажименти в чужбина. Професорите Джон Миършаймър и Стивън Уолт твърдят, че когато става въпрос за поддържане на баланса в Европа, Близкия изток и Азия „Вашингтон трябва да прехвърли отговорността на регионални сили“.

Трудността е, че регионалните сили, на които Америка би прехвърлила отговорността, не са подготвени да държат под контрол амбициите на Русия, Китай и Иран. НАТО без САЩ би изглеждал в най-добрия случай като неефективен съюз, а в най-лошия може да се разпадне. Израел и Саудитска Арабия трудно ще сдържат Иран без мощта на САЩ зад тях. Япония, Южна Корея, Филипините и Австралия биха се сблъскали с подобен проблем с Китай.

Последствията от евентуален американски изолационизъм вероятно ще се усетят в САЩ последно. Но, както разбра поколението след 1945 г., дори Америка в крайна сметка ще бъде застрашена от възхода на недемократични и експанзионистични сили в Европа, Азия или Близкия изток.