САЩ вече вярват, че националната и икономическата сигурност са едно цяло

Технологичното отделяне на САЩ от Китай е свързано с много неща, но главното сред тях е идеята, че западните технологии не трябва да подхранват китайската военна модернизация и експанзия, пише глобалната бизнес колумнистка на Financial Times Рана Форухар. От американска гледна точка това изглежда доста очевидно. Защо парите, продуктите и експертната помощ на САЩ да подпомагат военната сила на главния стратегически противник?

Това е обосновката за новата изпълнителна заповед на Белия дом от миналата седмица, ограничаваща инвестициите на САЩ в Китай в технологични области, които представляват най-сериозни рискове за националната сигурност, като полупроводници, квантови изчисления и изкуствен интелект. Идеята е да се разширят съществуващите забрани за износ към Китай, както и ограниченията върху придобиване от Китай на американски технологии, като също така се ограничи как американските инвеститори влагат капитал в най-стратегическите сектори на Китай.

Новото правило всъщност касае много повече експертизата, отколкото парите. „Не капиталът е в недостиг“, ми каза заместник-съветникът по националната сигурност Майк Пайл, пише авторката. „Става въпрос за капитал плюс достъпа до експерти и допълнителна помощ.“

С други думи, тук не става дума за ограничаване на пасивните инвестиции в Китай чрез, да речем, публични ценни книжа или борсово търгувани фондове, а за предотвратяване на прехвърлянето от венчърни капиталисти и непублични фондове на важни нематериални активи, произведени на Запад - патенти, данни, софтуер и други видове интелектуална собственост, заедно с техните инвестиции.

Стратегическите инвестиции от САЩ в Китай вече бяха значително ограничени през последните няколко години. Доларовото финансиране за фондове за рисков капитал и непублични капиталови фондове, фокусирани върху Китай, спадна до 14 млрд. долара през 2022 г. от 95 млрд. долара през 2021 г. Новата изпълнителна заповед несъмнено ще намали още тези потоци.

Предложението има за цел да продължи подхода на администрацията „малък двор, висока ограда“ за ограничаване на технологичното отделяне до най-важните области на националната сигурност. Въпросът е как да се разграничи за какво всъщност могат да се използват технологии с общо предназначение като изкуствения интелект: алгоритмично подриване на базираната на долара финансова система, например, или машинно генерирана песен, която имитира гласовете на най-модната K-поп група. „Смятаме, че това е сложен проблем“, признава Пайл.

Администрацията вече е провела консултации със стотици заинтересовани страни за това колко малък ще бъде дворът и колко висока оградата, включително с индустрията, чуждестранни съюзници и други партньори. Ще има още, тъй като Белият дом ще приема официални коментари по предложението през следващите няколко месеца. Но е показателно, че Кръглата бизнес маса приветства подхода на администрацията, което ми говори, пише Форухар, че изпълнителната заповед вече се възприема като по-малко строга спрямо технологичната индустрия - и индустрията като цяло - отколкото някои и от двете страни на политическия спектър се надяваха.

Къде да поставим граници относно технологиите с двойна употреба не е единственият сложен проблем. Белият дом се опита да запази свързания с отбраната трансфер на технологии между двете страни встрани от по-широката дискусия за индустриалната политика на САЩ. Тази дискусия обхваща как да се увеличи наличността на критични минерални и ключови фармацевтични суровини, монополизирани от Китай. Тя разглежда как да се увеличи местоположението и предлагането на полупроводници в световен мащаб. Но комунистическите управници на Китай не правят същите разграничения. Свободният пазар винаги е в услуга на държавата, а не обратното.

Това представлява фундаментално предизвикателство за Белия дом. Ястребите в областта на сигурността могат да дадат най-доброто от себе си да оградят технологиите с двойна употреба зад много висока стена, но САЩ все още ще бъдат изправени пред критични уязвимости в националната сигурност в области като фармацевтични продукти и биотехнологии, екологични батерии, корабостроене и много други области. Отстраняването им ще изисква много по-широк подход към глобалните вериги за доставки и разбиране къде се намират "тесните места" – независимо дали са контролирани от държави или корпорации.

Мисленето в широк икономически план за това как да се постигне национална сигурност не е нещо, което САЩ правят от доста време (търговията като инструмент на съвременната индустриална политика умря след ерата на Роналд Рейгън). Администрацията на Байдън даде ясно да се разбере, че сме преминали отвъд философията „пазарът знае най-добре“ и се нуждаем от известна намеса на правителството, за да гарантираме силата на нашата индустриална база, работна сила и отбранителна готовност. Но все още няма общ план за това как да стигнем до там.

Това е тема, която вероятно ще излезе на преден план през есента, когато Конгресът възобнови работа и реши дали да разшири ограниченията в изпълнителната заповед. Настоящото предложение на Сената за изходящите инвестиции има някои разпоредби, които са по-слаби от мярката на Белия дом, но също така ще изисква от пасивните портфейлни инвеститори, съвместните предприятия и изследователските проекти да докладват за дейности в Китай. Междувременно има политици и от двете страни на спектъра, от републиканци като сенатор Марко Рубио до демократи като членката на Конгреса Роза Делауро, които искат да видят по-голям контрол над търговията и капиталовите потоци в по-широк кръг от сектори.

Има много хора, които ще кажат, че мерки като новата изпълнителна заповед „ескалират“ конфликта с Пекин. Бих казала, споделя авторката, че те просто привличат вниманието към неудобни истини, които всъщност винаги са били видими с просто око. Години наред Западът смяташе, че проблемите на сигурността и на пазара са отделени. Но за Китай националната сигурност и икономическата сигурност са едно и също нещо. Историята за отделянето далеч не е приключила.