Сдържането на Китай е изричната цел на Байдън

Представете си, че суперсила обяви война на велика сила и никой не забелязва. През септември американският президент Джо Байдън започна пълномащабна икономическа война срещу Китай – почти ангажирайки САЩ да спрат възхода му – и като цяло американците не реагираха, пише редакторът за САЩ на Financial Times Едуърд Люс.

Разбира се, войната на Русия срещу Украйна и инфлацията у дома обсебват вниманието. Но историята вероятно ще запише хода на Байдън като момента, в който съперничеството между САЩ и Китай е станало очевадно. Сега Америка обещава да направи всичко друго, освен да води истинска война, за да спре възхода на Китай.

Не е ясно дали корпоративна Америка, или бизнесът в чужбина са осъзнали напълно това, което е напът да ги удари. В продължение на десетилетия сериозните компании базираха моделите си за растеж на стратегия за Китай – независимо дали ставаше въпрос за износ към Китай или производство там, или и двете. Освен ако продуктът на една фирма не е, да речем, луксозни или селскостопански стоки, технологичното отделяне на Байдън ще засегне финансовия ѝ резултат. Неговата ескалация също бележи окончателното скъсване с десетилетията на външна политика на САЩ, която допускаше, че глобалната интеграция на Китай ще смекчи възхода му като велика сила.

Ориентирането на Америка към ограничаване на Китай е двупартийно. Но едно беше Доналд Тръмп да вземе на прицел Huawei и ZTE, китайските телекомуникационни конгломерати, и да се стреми към управлявана търговия. Друго е наследникът на Тръмп от Демократическата партия да изолира целия високотехнологичен сектор на Китай. Трябва да се отбележи, че в нито една от политическите партии няма изявени гласове срещу икономическото отделяне между САЩ и Китай. Китайската политика на Вашингтон сега представлява надпревара между двете партии.

Има два големи риска пред залога на Байдън. Първият е, че Америка сега е близо до превръщането на смяната на режима в Китай в своя косвена цел. Новите ограничения не стигат само до износа на американски полупроводникови чипове от висок клас. Те обхващат всички модерни чипове, произведени с американско оборудване. Това включва почти всеки некитайски износител от висок клас, независимо дали е базиран в Тайван, Южна Корея или Холандия. Забраната се разпростира и върху „лица от САЩ“, което включва притежатели на зелена карта, както и американски граждани. Това представлява двоичен избор между Америка или Китай. Повечето ще изберат САЩ. Но има десетки хиляди китайски притежатели на зелена карта, които сега ще бъдат склонни да повярват на твърдението на Пекин, че не може да има такова нещо като разделена лоялност.

Ударът върху китайската икономика ще бъде много по-голям, отколкото предполага думата „полупроводник“. Ходът на Байдън се основава на предположението, че всеки усъвършенстван чип може да се използва от китайската армия, включително за разработване на ядрени оръжия и хиперзвукови ракети. Той също така има за цел да подкопае целта на Китай да доминира в глобалния изкуствен интелект до 2030 г. Но всички подобни чипове са с двойна употреба, което означава, че САЩ сега са решени да блокират Китай откъм всички видове граждански технологии, които изграждат една модерна икономика.

В очите на повечето американци и на много западняци такива стъпки изглеждат като справедлив отговор на десетилетията на китайска кражба на интелектуална собственост, която подхранваше военния растеж на Пекин. В китайските очи ще изглежда, че САЩ искат да задържат долу комунистическия Китай за постоянно. Крачката до смяна на режима в Пекин не е голяма.

По-непосредственият риск е, че залогът на Байдън може да накара китайския президент Си Дзинпин да ускори своя график за „обединение“ с Тайван. Островната държава е най-големият производител на чипове от висок клас в света. Фактът, че ходът на Байдън дойде малко преди 20-ия партиен конгрес на Китай, който завършва в събота с вероятен трети петгодишен мандат на Си, е забележителен. Много наблюдатели на Китай смятат, че Си Дзинпин е искал да мине партийния конгрес, преди да се заеме с обещанието си за решаване на проблема с Тайван. Байдън може да е направил по-вероятен насилствения подход в политиката на Китай към Тайван. Но може и да е дал на Си пауза за размисъл. Ще разберем.

Това, което знаем, е, че националната сигурност отново е призмата, през която Вашингтон гледа на света. Мантрите за „плоския свят“ и „края на историята“ бяха погребани. САЩ възприеха нова такава, според която възходът на Китай е за сметка на Америка. Може да се каже, че Байдън реагира със закъснение на това, за което Китай говори от години – с все по-малка дипломатичност от страна на Си Дзинпин. Но това едва ли е успокоително. То означава, че световният хегемон и неговият единствен сериозен съперник сега се виждат един друг през една и съща призма. Както обикновено се случва в историята, никой друг няма особено думата.

Ще проработи ли залогът на Байдън? За добро или лошо - светът току-що се промени, но не с гръм и трясък. Да се ​​надяваме, че това ще остане така.