САЩ трябва да се подготвят за войната на чиповете с Китай

Неотдавнашните забрани за износ на полупроводници към Китай на американския президент Джо Байдън бяха широко представяни като обявяване на икономическа война от Америка. Но всъщност Вашингтон просто реагира на Пекин, и то със закъснение, пише глобалната бизнес колумнистка и асоциирана редакторка на Financial Times Рана Форухар.

Струва си да припомним, че Китай всъщност проправи пътя за официално отделяне на веригата си за доставки с програмата „Направено в Китай 2025“. Тя беше обявена преди седем години (преди президентството на Тръмп) и изрично изрази желанието на страната да се освободи от западните технологии - по-специално чиповете - през следващите няколко години.

Комунистическата партия бързо оттегли фразата „Произведено в Китай“ след известна обратна реакция от Запада, но политиката до голяма степен продължи. Наскоро нов акцент от страна на Пекин върху стратегията за военно-граждански синтез добави масло в огъня, като целите за икономическо и военно развитие, особено около технологиите, стават все по-тясно съгласувани.

Трудно е за вярване, че някой, който е прекарал известно време в Китай през последните години, можеше да си помисли, че нещата ще се развият по друг начин. Подобно на САЩ, страната има военно-промишлен комплекс със силни корени в развитието на технологиите. Тя също така е голям пазар с един език, с пространство за растеж и привличане на други страни към своята регионална икономическа орбита, точно както направи Америка в периода след Втората световна война.

Независимо дали харесвате китайската система, не може да се отрече, че тя работи добре за Китай. Всъщност работеше толкова добре, че най-облагодетелстваните от глобализацията през последния половин век бяха Китай и големите мултинационални компании.

Удивителното е, че някои хора по върховете на тези компании, както и в политическите кръгове, все още смятат, че САЩ трябва да продължат да се преструват, че технологичното отделяне не е факт. Помислете за това. В епоха, в която е почти невъзможно да се разграничат военните и цивилните употреби на чиповете от висок клас, трябва ли да продължавате да доставяте тези продукти на най-големия си стратегически противник?

Много от оплакванията относно агресията на Вашингтон и голяма част от продължаващото нежелание да се осъзнае реалността на новата търговска парадигма идват от Европа. Това е разбираемо. И Обединеното кралство, и ЕС са буквално заседнали между двете суперсили. Не е изненадващо, че те биха искали да отложат избора между двете, поне по отношение на това коя технологична екосистема да изберат, възможно най-дълго.

Но повечето американци (а и повечето китайци) предпочитат ясното говорене пред дипломатическия език. Американските компании и персонал в сектора на чиповете се изнасят от Китай. Но много изпълнителни директори на американски потребителски марки, които използват чипове, започват да питат властите докъде ще стигне отделянето и колко бързо. Какво точно ще могат да продават американските компании в Китай?

Отговорът ще зависи от това колко „пропускливи“ са новите правила и колко изключения ще се дават. Той също ще зависи от следващия ход на Китай, който може да бъде ограничаване на износа на редки земни минерали, по-голямата част от които той контролира. Те се използват в отбранителната промишленост, както и в електрическите превозни средства.

Американските военни биха могли да се справят, тъй като се запасяват от известно време, а и съюзници като Канада и Австралия започват да добиват повече от тези материали. Ударът върху процъфтяващата индустрия на електрическите превозни средства, която администрацията на Байдън се опитва да насърчи, би бил по-тежък, тъй като те ще бъдат на второ място по отношение на доставките.

Нещо повече, казва Кристофър Гопал, ветеран експерт по веригите за доставки, който преподава в Университета на Южна Калифорния, китайците биха могли да ограничат износа на произведени в страната чипове от по-нисък клас, които се използват както в традиционните автомобили, така и в електромобилите. Дори и при най-ускорения график, според негови изчисления на САЩ ще са необходими най-малко две години, за да произведат или придобият такива от съюзниците. Това би означавало, че „автомобилите ще поскъпнат, а функционалността им ще намалее“. Китай също така може да намали износа на различни електронни компоненти, което ще допринесе за инфлация при голямо разнообразие от стоки.

Изводът? Държавите и компаниите се нуждаят от изобилие при снабдяването. Една очевидна стъпка би била да се увеличи производството на чипове и компоненти от нисък клас в приятелски държави като Индия и части от Източна Европа. Бизнес ръководителите също така ще трябва да преосмислят идеята, че запасите са нещо лошо, което е голяма промяна от няколкото десетилетия на управление на веригата за доставки в стил just-in-time.

Цената на единица продукт вече няма да бъде единственият показател при което и да било решение за покупка, било то публично, или частно. Вече има пресмятане на риска, което трябва да включва цената на по-високите запаси, количеството време и оборотен капитал, които ще са необходими за изграждането на тези запаси, както и цената на разпространението и попълването с ключови стоки в новите конфигурации на веригата за доставки.

Политиците трябва да продължат да прецизират списъците си с най-критичните вериги за доставки, включително не само чипсове, но и храни, антибиотици и други ключови фармацевтични продукти, енергия, оборудване и базово облекло. Мога да кажа, че търговското министерство на САЩ трябва да поеме водеща роля в това събиране на информация. Притеснителна ли е цялата тази перспектива? Да. Но единственото по-лошо нещо от умишлената слепота е неподготвеността за реалността.