САЩ и Китай се разделят икономически, но не толкова бързо, колкото си мислим

Още преди Китай да изстреля балистични ракети в морето край Тайван след посещението на Нанси Пелоси на острова, анализаторите вече бяха започнали да прогнозират - от инвазия до бездействие - какво могат да очакват инвеститорите по-нататък, пише Лио Люис за Financial Times.

Консенсус сред тези анализатори обаче няма. И САЩ, и Китай прекараха последните дни в спорове относно дефиницията и състоянието на статуквото, но самото статукво сега недвусмислено се променя. Най-сигурният аналитичен залог в този контекст е рязко ускореното икономическо отделяне между САЩ и Китай, но колко вероятно е да се премине от сегашната, силно селективна форма към по-широко разделение?

Отвъд тридневните китайски военни учения и сприхаво наложените санкции на самата Пелоси, възможните последици от посещението на председателя на Камарата на представителите на САЩ в Тайван са в широк спекулативен спектър. Внезапното преустановяване от страна на Китай на двустранните срещи и разговорите за сътрудничество относно всичко - от координацията на отбранителната политика до контрабандата на наркотици, удължава списъка с възможните лоши сценарии.

Разделянето изглежда правдоподобно. Вече има видима политическа инерция за това и от двете страни. Няма нищо, което да подсказва, че се очаква по-голяма близост в бъдеще, а има много неща, които предвещават раздалечаването да се разшири далеч отвъд двата централни играча - включително китайски ракети, падащи в изключителната икономическа зона на Япония за първи път. Наративът за отделяне обаче е с твърди ограничения както във времето, така и в мащаба, и те не бива да се пренебрегват заради последните събития.

Привържениците на тезата за по-бързото отделяне имат доста доказателства на своя страна. Програмата „Направено в Китай 2025“ е свързана изцяло с технологична самостоятелност и администрацията на Байдън досега не е направила много, за да намали агресивния тон спрямо Китай, установен от неговия предшественик Тръмп.

Президентът на САЩ предстои да подпише, като важен етап от отделянето, Закона за чиповете и науката, приет от Конгреса в края на юли. Той заделя повече от 50 млрд. долара федерални субсидии за компании, изграждащи модерно производство на полупроводници в САЩ, като същевременно изисква от всички получатели на това финансиране да не модернизират базирани в Китай фабрики в продължение на десетилетие. Включени са неамерикански компании и примамката за отделяне на южнокорейските производители на чипове може да се окаже решаваща. Япония, която скоро може да се изправи срещу усилията на Пекин да принуди нейни високотехнологични компании да проектират определени продукти в Китай, също може да почувства по-силен натиск за отделяне.

Този наратив може също да набере сила извън САЩ и техните най-близки азиатски съюзници. В бележка до клиентите наскоро анализатори от Gavekal Dragonomics идентифицираха задълбочаващ се консенсус в рамките на ЕС Китай да се третира както като икономическа, така и като заплаха за сигурността. Политиката може да стане все по-отбранителна при това разбиране, въпреки че лобистката сила на европейските компании с големи инвестиции в Китай остава страховита и пълноценният дебат за отделянето е още далеч.

Засега поне има три съществени ограничения на парадигмата за ускорено отделяне. Първото е, че способността на САЩ да привлекат и други към този процес може да е по-крехка, отколкото изглежда, дори относно близък съюзник като Япония. Тъй като отделянето все повече се прокарва чрез законодателство или регулация, въпросите относно стоящото в основата му намерение ще се засилят. Усилията за защита на националната и икономическата сигурност са добри; умишленото спъване на китайската икономика обаче ще спечели малко привърженици.

Второто ограничение е, че както от китайска, така и от американска страна корпоративната съпротива срещу ускореното отделяне ще бъде тихомълком съществена, колкото и шумна да става политиката. Бизнес отношенията, инвестициите и веригите за доставки не са незначителни връзки, които могат бързо да се разплетат, а китайският пазар все още е най-привлекателният залог за дългосрочен растеж. Китайските компании все още не могат да си позволят рязко излизане на чуждестранните технологии от тях и внезапно прекъсване на кривата им на обучение.

Третият проблем е времето. В края на юли Сенатът на САЩ предложи нов законопроект, който на теория би могъл да създаде данъчни стимули, които биха изтеглили веригата за производство на батерии за електрически превозни средства от Китай (който доминира във всички ключови области) към САЩ. Това е логично, като се има предвид накъде се насочват пазарите на електрически превозни средства. Законопроектът на пръв поглед би паснал на наратива за бързо отделяне. Реалността, според анализаторите на Goldman Sachs, обаче е доста по-улегнал процес, който ще включва подготовка от между четири и седем години за всяка от шестте основни точки във веригата за доставки.

Отделянето се случва и последните събития може да повишат политическия шум относно него до безпрецедентни нива. Всяко реално ускорение обаче може да е илюзорно.