Може ли подкрепата на САЩ за Тайван да накара Китай да го анексира?

Геостратегически инциденти рядко се случват от нищото: достатъчно е да се върнем към Първата световна война. Неуместното посещение на Нанси Пелоси (председателката на Камарата на представителите на американския Конгрес – бел. прев.) в Тайван, което следва години на нарастващо напрежение между Китай и САЩ, трябва да се разглежда в този дух. Остава да видим дали то ще се окаже една от трагичните повратни точки в историята, пише за Financial Times Стивън Роуч, старши сътрудник в Йейлския университет и автор на предстоящата книга „Инцидентен конфликт: Америка, Китай и сблъсъкът на фалшивите наративи“.

Сред многото примери два се открояват: Америка обвинява Китай за огромния си търговски дефицит, въпреки че тя имаше търговски дефицити със 106 държави през 2021 г. поради самопричинения недостиг на вътрешни спестявания. Страховете на Китай от политиката на САЩ за обуздаването му пък се разглеждат от Пекин като екзистенциална заплаха за неговите стремежи за просперитет, отклонявайки фокуса от спешната трансформация в посока потребителска икономика.

Две уязвими нации се обвиняват взаимно за собствените си недостатъци. Усилена от цензурата (в Китай) и изкривяването на информацията (в Америка), и изострена от епидемичното разпространение на социалните мрежи, тази игра на обвинения се превърна във високооктановото гориво за ескалацията на конфликта.

Тъй като китайските тестове с ракети вече са в ход, искрата на напрежението в Тайван може бързо да запали това гориво. САЩ отричат ​​антагонистични мотиви, като твърдят, че невинните посещения на законодатели отдавна са норма. Това е очевиден абсурд. Като втора по ранг след президентството на САЩ и виден член на Конгреса, Пелоси беше категорична в предлагането на подкрепа за свободен и независим Тайван. Това е пряко отричане на принципите за обединение „Единен Китай“, посочени в Шанхайското комюнике от 1972 г. Китай, който сега е изправен пред безброй собствени проблеми – неработеща политика за нулев Covid, намаляване на задлъжнялостта в имотния сектор, демографски натиск, както и кандидатурата на Си Дзинпин за преизбиране на предстоящия 20-ти конгрес на партията – вижда всяка заплаха за обединението с Тайван като особено непоносима в този момент.

Паралелите с „основанието“ на Владимир Путин да започне война срещу Украйна са особено тревожни. Точно както Путин оправда безскрупулните актове на агресия с параноята си относно разширяването на НАТО, Си Дзинпин може да разгледа подкрепата на САЩ за Тайван като повратна точка в собствените му страхове от западното обуздаване на Китай. Автократите са най-опасни, когато са притиснати в ъгъла. Виновни ли сме, че притиснахме Си точно както мнозина твърдяха, че сме направили с Путин? Войната в Украйна е предупреждение, на което всички трябва да обърнем внимание, преди да провокираме сблъсък с Китай заради Тайван.

Има изход. Той започва с признаването, че настоящият подход към управлението на отношенията между САЩ и Китай – може да се каже най-важните двустранни отношения в света – е пълен провал. Най-доброто, което двете велики сили можаха да измислят през последните години, беше така наречената „Първа фаза на търговска сделка“, която не успя да намали общия търговски дефицит на САЩ и остави предразположената към инфлация Америка да поеме увеличените разходи заради митата върху най-големия си вносител. Двамата президенти, Байдън и Си Дзинпин, разговарят по телефона от време на време, но разговорите са по сценарий и представляват шум, които почти нищо не постига.

Силно натоварените с противопоставяне китайско-американски отношения отчаяно се нуждаят от актуализирана архитектура на ангажираност. Предстоящата книга на Стивън Роуч предлага нов двустранен секретариат като постоянна институция, която се занимава с всички аспекти на взаимоотношенията – от икономика и търговия, през киберсигурност и здравеопазване, до изменението на климата и човешките права. Съставен поравно от професионалисти от двете страни и разположен в неутрална юрисдикция, този секретариат би могъл да поддържа постоянен обмен на мнения, да насърчава съвместното разработване на доклади за бъдещи политики и да предоставя механизъм за разрешаване на спорове. Няма гаранция, че този подход ще сработи, но със сигурност е по-добър от предишните усилия, смята Роуч.

Хенри Кисинджър (бивш държавен секретар на САЩ – бел. прев.) наскоро предупреди за порочната склонност на Америка да търси „безкрайни конфронтации“ с Китай, намеквайки, че зад двупартийното дамгосване на Китай стои погрешното убеждение, че системата на Пекин в крайна сметка ще се разпадне или ще се превърне в демокрация. Неприемането от Америка на неизменността на Китай е в основата на нейните безпокойства от надигащия се съперник. По подобен начин фиксацията на Китай върху възраждането – наследство от неговия „век на унижение“ от страна на чужденците – обяснява страховете от политиката за обуздаването му от САЩ.

Две нестабилни суперсили се насочват към опасен сблъсък. Спектакълът на Пелоси в Тайван поставя тази катастрофална възможност на фокус.