fallback

Какво ще е останало от Газа, когато войната свърши?

Подобно на следвоенна Германия, Газа ще се нуждае от свой план Маршал, но ще е трудно да се намери финансиране за възстановяването на ивицата

07:16 | 04.01.24 г. 12

Файсал Шауа смята, че е видял най-доброто и най-лошото от това, което животът в Газа може да предложи. Като млад мъж преди три десетилетия той е обхванат от зашеметяващ оптимизъм, когато огромни тълпи приветстват в град Газа палестинския лидер Ясер Арафат, завърнал се от изгнание, пише Financial Times.

През лятото на 1994 г., 10 месеца след като Израел и Организацията за освобождение на Палестина (ООП) на Арафат подписват Споразуменията от Осло - исторически пробив, за който мнозина се надяваха да доведе до устойчиво уреждане на десетилетния конфликт, той се връща в Газа. Градът за кратко е базата на палестинската политическа власт, а Арафат обещава с насълзени очи на събралото се множество „демократична и свободна родина“.

„Най-накрая вече не виждахме израелски войници в Газа и беше невероятно“, спомня си Шауа.

На следващата година, въоръжен с диплома по гражданско инженерство от САЩ и подкрепата на баща си, той създава строителна компания, убеден, че Газа ще процъфтява. За няколко кратки години така се и случва. След това обаче мирният процес се срина, заменен от цикли на насилие и скъпоструващо възстановяване.

Шауа не губи надежда и продължава да инвестира. Строителният бизнес се е превърнал в трамплин към една по-голяма империя, включваща фабрики за тухли и асфалт, жилищно строителство, ферми за пилета, цитрусови плодове и маслини и офис сграда, която носи неговото име. Бизнесът му е преживял най-малко четири войни между Израел и войнственото ислямистко движение, което контролира Газа от 2007 г. насам, „Хамас“. Ферми, фабрики и сгради са разрушавани през годините, но той ги е възстановявал.

Днес той е на дъното - изгонен от дома си, ядосан и неспособен да проумее катастрофалното опустошение от последните месеци.

„Загубихме богатството си, сега сме бежанци. Нямаме пари, нямаме земя. Нямаме дори дрехи, освен тези на гърба си, всички наши инвестиции, нашите фабрики, днес всичко е съсипано“, казва той.

Всички жители на Газа, богати и бедни, млади и стари, понасят последствията от безмилостната въздушна и сухопътна офанзива на Израел срещу „Хамас“ в ивицата Газа, след като „Хамас“ ненадейно нападна Израел на 7 октомври и уби над 1200 души. На практика всяко семейство е загубило роднина или приятел, тъй като почти 22 хил. души, много от които жени и деца, са убити, откакто започна войната на 7 октомври. Данните са на палестинските здравни власти и не могат да бъдат непосредствено потвърдени.

Жителите на Газа се опасяват, че няма да има къде да се върнат, когато оръжията най-накрая замлъкнат. Мнозина заключават, че крайната цел на Израел е да направи ивицата необитаема и да ги принуди да напуснат земята, която наричат дом.

„Те искат да направят Газа непригодна за живеене“, казва Шауа. „Дори да ни позволите да се върнем утре, как ще живеем? Унищожени са нашите домове, нашите инвестиции, фабрики, дървета, инфраструктура, всичко“, допълва той.

Някои в крайнодясното правителство на премиера Бенямин Нетаняху предполагат, че жителите на Газа могат да бъдат доброволно презаселени. Министърът на финансите Безалел Смотрич коментира пред армейското радио на Израел, че „ако имаше 100 хил. – 200 хил. араби в ивицата, а не 2 млн., целият разговор за деня след [войната] би бил напълно различен“.

Коментарите му не отразяват официалната политика, но много жители на Газа подозират, че Израел иска да ги изтласка на юг, в Египет. В първите седмици на войната правителството на Нетаняху се опита да убеди европейските лидери да оказват натиск върху Египет да приеме бежанци от Газа. Кайро гръмогласно предупреди, че няма да приеме насилствено разселване на жители на ивицата. Опасенията обаче, че ще се повторят събитията от 1948 г., когато около 700 хил. палестинци са разселени след първата война между арабските държави и независим Израел, остават.

Около 1,7 милиона жители на Газа са потомци на тези, които са напуснали домовете си преди 75 години, класифицирани от ООН като бежанци. Няколкостотин жители на Газа, като Шауа, са избягали от касапницата, като са използвали своите чуждестранни паспорти, за да преминат в Египет. Повечето обаче са хванати в капан там, тъй като границите на ивицата са затворени.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 01:12 | 04.01.24 г.
fallback
Още от Политика виж още