Какво ще е останало от Газа, когато войната свърши?

Опустошението на Газа промени настроението сред западните съюзници на Израел. Дори президентът на САЩ Джо Байдън, най-верният поддръжник на страната, миналия месец разкритикува „безразборното бомбардиране“. Франция настоява за хуманитарно примирие, а Великобритания и Германия призовават за „устойчиво прекратяване на огъня, водещо до устойчив мир“.

Израелски официални лица ясно дадоха да се разбере, че международният натиск няма да попречи на еврейската държава да преследва целите си: освобождаването на всички израелски заложници, които „Хамас“ отвлече на 7 октомври, унищожаване на военния капацитет на „Хамас“ и залавяне или убийство на висшето ръководство на организацията. Нетаняху предупреди, че реконструкцията ще се случи само след като ивицата бъде демилитаризирана и „палестинското общество започне да се дерадикализира“.

Емил Хокайем от Международния институт за стратегически изследвания казва, че западните правителства са „по същество изплашени от Нетаняху“ и неговите действия. Страхът им, казва той, е, че израелският премиер ще използва всякаква пряка критика, за да повиши намаляващата си популярност в страната.

„Никой не трябва да си прави илюзии в този момент, че западните страни могат да спрат израелската военна инерция или да въведат дипломатически път за деескалация на боевете“, казва Хокайем.

Няма друг ясен израелски план, освен унищожаването на „Хамас“, но организацията има политическо крило и е част от палестинската социална тъкан. САЩ, арабските и европейските държави предполагат, че Палестинската администрация, която администрира ограничени части от окупирания Западен бряг, трябва да участва в следвоенното управление на Газа. Тя продължава да плаща на хиляди държавни служители в Газа, откакто „Хамас“ пое контрола в ивицата, и предполага, че може да поеме бъдеща роля в администрацията на ивицата.

Нетаняху обаче отхвърля подобни предположения. Той коментира, че „Газа няма да бъде нито Хамастан, нито Фатахстан“. Той не прави особена разлика между „Фатах“, която доминира в палестинската администрация, и ислямистката „Хамас“. Бени Ганц, член на военния кабинет на Израел, миналия месец изложи визия за бъдещето на анклава, която предполага Израел да поддържа пълен контрол върху сигурността и да „вземе територия“, за да осигури стартова площадка за бъдещи операции.

Израел твърди, че е убил повече от 8 хил. от общо около 30 хил. бойци на „Хамас“, вкл. няколко военни командири и политически лидери на средно ниво. Ракетният огън, изстрелван от ивицата Газа, намаля рязко, което позволи на голяма част от Израел да се върне към подобие на нормалност. „Хамас“ обаче все още държи повече от 100 заложници. Неговите висши лидери, включително Яхя Синуар, остават на свобода.

Мнозина се съмняват дали „Хамас“ или войнствената идеология на организацията могат да бъдат напълно победени. Опасенията са, че войната ще доведе до свиване на средната класа, влошаване на бедността и още по-голяма радикализация. Проучване на Палестинския център за политика и проучвания показва значително покачване на подкрепата за „Хамас“ на Западния бряг и лек ръст в подкрепата за групировката в Газа в сравнение с преди три месеца. И в двете територии „Хамас“ се радва на значително по-висок рейтинг от „Фатах“.

Предполага се, че ако Египет отвори границата си за бежанци, ще има поток от доброволни мигранти. Той обаче едва ли ще е мащабен, защото бедните жители на Газа нямат ресурсите да се преместят в страната. Файсал Шауа например, чието семейство живее в ивицата повече от 200 години, настоява, че той ще бъде сред първите, които ще се върнат, ако войната свърши.

„Ние обичаме Газа“, казва той. Всичко, от което има нужда, според него, е свобода на движение и стоки и сигурност.