Войната в Газа едва ли ще пренареди геоикономическите отношения

Ако търговията и икономиката наистина зависят изцяло от политиката в днешно време, то ужасяващите атаки на „Хамас“ и безмилостните бомбардировки на Израел над Газа със сигурност ще породят нов глобален разлом между богатите и бедните държави. САЩ очаквано подкрепиха Израел, своя дългогодишен клиент, а страните с ниски и средни доходи като цяло застанаха на страната на палестинците. Възможно ли е конфликтът в Газа да бъде моментът, в който така нареченият „Глобален юг“ най-накрая се утвърждава като геоикономическа сила?

Отговорът: вероятно не, пише колумнистът на Financial Times Алън Бийти. На пръв поглед изолацията на Америка ще навреди на нейния глобален статут, както пред погрешно наречения „западен“ съюз от богати демокрации, който тя ръководи, така и пред развиващите се пазари, които тя иска да се присъединят към предпазливата към Китай геоикономическа група, водена от нея. По-внимателният поглед предполага, че това е силно преувеличено. Конфликтът в Израел не показва „Западът“ или „Глобалния юг“ (съжалявам, Изтокът и Северът очевидно нямат собствено групиране, посочва авторът) да се превръщат в твърди блокове. Във всеки случай външнополитически проблем без голямо глобално икономическо въздействие едва ли ще промени моделите на търговия.

При гласуването на предложение в Общото събрание на ООН на 26 октомври, призоваващо за прекратяване на огъня в Газа, САЩ бяха сред малко малцинство, което се присъедини към Израел, за да му се противопостави. Само 14 страни гласуваха против, в сравнение с 45 въздържали се и 120 за. Но ЕС, далеч от това да следва раболепно примера на САЩ, беше разделен. 4 от неговите членки се противопоставиха на предложението, 15 се въздържаха, а останалите 8 - включително членовете на НАТО Франция и Испания - го подкрепиха. Повечето развиващи се страни бяха „за“, но Индия, самозваният лидер на „Глобалния юг“, се сближи с Израел през последните години и се въздържа.

САЩ също така запазват външнополитическо влияние в някои региони, за които може да се очаква да симпатизират на палестинската страна. Обединените арабски емирства, които подписаха търговско споразумение с Израел миналата година след нормализиране на дипломатическите отношения през 2020 г., гласуваха в ООН за прекратяване на огъня, но всъщност може да се доближат до позицията на САЩ, техният традиционен гарант за сигурност, в случай че конфликтът се разпространи в Близкия изток.

Във всеки случай историята сочи, че дори когато САЩ са по-категорично обвинявани за причиняване на масови жертви чрез външнополитическия си авантюризъм, това не засяга способността им да търгуват или преговарят. Глобалното мнение за САЩ рязко се понижи след войната на Джордж Буш-младши в Ирак през 2003 г., понижавайки се с 30 или 40 процентни пункта в някои европейски страни и спадайки рязко в мюсюлманските нации със средни доходи. Но това не превърна САЩ в търговски парий. Американският износ като дял от брутния вътрешен продукт на страната се възстанови от 9 процента през 2003 г. до повече от 12 процента през 2008 г., последната година на управление на Буш.

САЩ също така успяха да стартират преговори за търговско споразумение за Транстихоокеанско партньорство (ТРР) между 11 държави през 2008 г., включително такива като Сингапур, които клонят икономически към Китай. По подобен начин сега САЩ водят преговори с 13 Азиатско-Тихоокеански държави в рамките на своята програма за Индо-Тихоокеанска икономическа рамка (IPEF). В инициативата няма много съдържание, но тя е политически сигнал към страните, които искат да останат в добри търговски отношения със САЩ, като няма признаци държавите от IPEF да се оттеглят в знак на протест срещу подкрепата на САЩ за Израел.

Вербалната подкрепа за палестинците е лесен начин за развиващите се пазари (и някои европейци) да се представят като скептици спрямо доминирания от САЩ политически ред, но от икономическа гледна точка тяхната реакция на събитията в Газа вероятно ще бъде прагматична. Въпреки че конфликтът нанася щети на икономиките в Близкия изток, е малко вероятно той да бъде значим извън региона, освен ако по-широк пожар не вдигне цените на петрола.

След инвазията на Русия в Украйна богатите демокрации формираха доста солиден геополитически блок, за да се противопоставят на Москва, но развиващите се страни като цяло останаха решително (и разумно) опортюнистични по отношение на търговията и икономиката, вместо да вземат страна. Понякога изрично подчертавайки своя необвързан статут, развиващите се пазари преследваха търговски отношения едновременно със САЩ и Китай, противопоставяйки ги една на друга.

Разбира се, че ако конфликтът в Газа отслаби Джо Байдън във вътрешен план до такава степен, че Доналд Тръмп бъде избран за президент на САЩ след година, или ако Китай бъде насърчен да нахлуе в Тайван, ефектът върху световната икономика ще бъде огромен. Но ако изключим това, въпреки че търговията със сигурност е по-политизирана, отколкото преди 20 години, повечето правителства вероятно няма да позволят на конфликт в далечна територия да засегне икономическите им интереси.

Войната в Газа може да се окаже повратна точка за действията на САЩ в Близкия изток, особено предвид вътрешната съпротива, която Байдън среща спрямо произраелската си линия. Но при липса на бърза ескалация или последващи ефекти в САЩ и Китай, засега конфликтът не успява да провокира пренареждане на геоикономическите отношения. „Глобалният юг“ и „Западът“ сега не са по-сплотени блокове, отколкото бяха преди началото му, завършва Бийти.