Френският премиер Елизабет Борн подаде оставка, Макрон ще състави ново правителство

Френският премиер Елизабет Борн подаде оставка, тъй като президентът Еманюел Макрон иска да даде нов импулс на втория си мандат преди изборите за Европейски парламент и Олимпийските игри в Париж това лято, предава Ройтерс.

За момента Макрон не е обявил името на наследника ѝ.

Смяната на премиера се случва след година, белязана от политическа криза, която беше породена от спорните реформи на пенсионната система и на имиграционните закони.

Тя се случва също само пет месеца преди изборите за Европейски парламент, на които се очаква евроскептиците да постигнат рекордни резултати в момент на повсеместно обществено недоволство заради растящите разходи за живот и неуспеха на европейските правителства да ограничат притока на мигранти.

Във Франция обществени допитвания сочат, че партията на Макрон изостава от крайнодясната партия на Марин льо Пен с около осем до десет пункта преди изборите през юни.

Слуховете за промени в правителството се носеха в седмиците след приемането на косъм в парламента на по-строгите имиграционни правила, което показа дълбоките пукнатини в центристкото мнозинство на Макрон. Самият Макрон обеща нова политическа инициатива.

Сред спряганите за потенциални кандидати за заместник на Борн са 34-годишният министър на образованието Габриел Атал и 37-годишният министър на отбраната Себастиан Льокорню, като и двамата биха станали най-младият премиер в историята.

Финансовият министър Брюно льо Мер и бившият министър на земеделието Жулиен Дьонорманди също са споменавани от анализатори за възможни варианти.

Смяната на премиера няма да доведе непременно да промяна на политическия курс, но е сигнал за желание да се продължи отвъд пенсионната и имиграционната реформи и съсредоточаване върху нови приоритети, включително пълна заетост.

Борн, която беше бюрократ от кариерата, служила на няколко министри от Социалистическата партия преди да влезе в правителствата на Макрон, беше премиер от май 2022 г.

На 62 години тя беше едва втората жена на този пост.

Макрон и правителството му начело с Борн имаха затруднени отношения при прокарването на закони в раздробения парламент, откакто загубиха абсолютното си мнозинство малко след преизбирането на президента за втори мандат през 2022 г.

Съветници на френския президент казват, че той успял да прокара най-трудните части от икономическата си програма през първата година и половина на втория си мандат въпреки липсата на абсолютно мнозинство и че бъдещите реформи на образованието и евтаназията, например, ще бъдат по-консенсусни.

Но решението на Макрон да използва изпълнителни правомощия миналата година, за да прокара спорното повишаване на пенсионната възраст на 64 години предизвика седмици на бурни протести.

Промените в правителството вероятно ще засилят надпреварата в лагера на Макрон за негов наследник на следващите президентски избори през 2027 г., като бившият премиер Едуар Филип, вътрешният министър Жерар Дарманен и Льо Мер са смятани за потенциални кандидати.