Европа не трябва да изпуска от поглед икономическата заплаха Тръмп

Сега пазарите са бойни полета и ЕС се бори да се защити. От инвестиционен до експортен контрола, Брюксел усилено създава механизъм за икономическа сигурност. Но би било грешка Европа да насочи защитните си мерки предимно към Китай. С почти сигурната номинация на Доналд Тръмп като кандидат на републиканците за президент на САЩ ЕС трябва бързо да удвои усилията си или рискува да остане незавидно изложен, пише за Financial Times Ейбръхъм Нюмън, професор по управление в Джорджтаунския университет (Вашингтон).

Трудно е да се подцени мащабът на необходимата трансформация. ЕС е основан на идеята, че отвореността и търговията са канали за мир и просперитет, а не вектори на уязвимост. Изненадващо, Европа вече започна да се адаптира към тези неочаквани рискове, лансирайки програма за икономическа сигурност, подкрепена от набор от предложения за политики.

Но разшифроването на бюрократичния език разкрива, че предложенията до голяма степен защитават срещу заплахата от Китай, дори ако тя невинаги е изрична. Притесненията, които те адресират (включително инвестиционния контрол, индустриалния шпионаж и технологиите с двойна употреба), се коренят в начина, по който Пекин започна да оказва натиск върху ЕС. Литва претърпя неофициални наказателни санкции, когато прие тайванска делегация, а Китай според съобщенията заплаши с ответни мерки германските компании, ако правителството в Берлин не успее да разреши инвестиционна сделка в пристанищния град Хамбург.

Китай е голяма заплаха, но ЕС не говори за още по-големия слон в стаята – бъдеща администрация на Тръмп. Това е изненадващо, тъй като именно агресивното повторно налагане на санкции на Иран от страна на Тръмп събуди ЕС от геополитическия му сън през 2018 г. Когато блокът осъзна, че е безсилен срещу мерките на САЩ, засягащи неговите петролен, газов и финансов сектори, той започна сериозно да мисли за икономическа принуда.

Втора администрация на Тръмп би била много по-лоша. Когато беше помолен да посочи основните икономически заплахи, Тръмп определи ЕС като „враг“. Неговото знаково предизборно обещание е да наложи 10-процентни мита за целия внос на САЩ. Дори и да не преследва директно Европа, той без съмнение ще ескалира конфликта с Китай. И за разлика от екипа на Байдън, който се опита да работи с европейските съюзници за минимизиране на косвените щети, Тръмп вероятно ще използва санкции, финансова принуда и контрол върху ключови технологии, за да накара европейския бизнес да подгъне коляно.

ЕС трябва да приеме, че икономическата агресия идва не само от изток, но и от запад. И не може да чака до януари 2025 г. (когато Тръмп евентуално ще встъпи в длъжност – бел. прев.), за да се подготви. Той трябва да обмисли уязвимостта си спрямо САЩ сега и да работи за минимизиране на пречките в отношенията.

Първо, ЕС ще трябва да инвестира в значителна експертиза в областта на икономическата принуда и санкциите. За един уикенд през 2022 г. Европейската централна банка (ЕЦБ), в координация с Министерството на финансите на САЩ, успя да замрази 300 милиарда евро руски резерви. На Европа принципно не ѝ липсва икономическа мощ. Това, което ѝ липсва, е експертизата и авторитетът да се изправи сама срещу САЩ.

Със само няколко десетки санкционни механизма в целия континент, членките на ЕС зависят от Министерството на финансите на САЩ, което да предостави необходимото разузнаване, за да насочват те собствените си икономически удари. А решимостта на САЩ помогна на Европа да преодолее вътрешния си политически процес, изпълнен с възможности за налагане на вето. За съжаление в дневния ред на европейската икономическа сигурност досега не се говори за санкции. Тръмп ще използва тези слабости и политическите разделения, които подкопават европейските усилия за коригирането им.

Ако Европа смята, че може да се изправи срещу неприятелско отношение, тя също трябва да има и желанието да действа. Длъжностни лица в Брюксел публично се надяват, че никога няма да им се наложи да използват теоретично мощния си инструмент за борба с икономическата принуда, който превръща достъпа до единния пазар и митническия съюз във възпиращ фактор. Но това подкопава доверието в инструмента.

Ако ЕС не е готов да използва дадено оръжие, никой няма да се интересува, че то съществува на хартия. Точно както САЩ преследваха големи европейски банки за нарушаване на американските санкции през първото десетилетие на века, ЕС трябва да започне да мисли за примери, които биха могли да индикират неговата сила и решителност. Превръщането на отбраната в нападение не само ще отблъсне Тръмп, но и все по-войнствения Китай. Това също би било предупреждение за всяка бъдеща администрация на САЩ, която иска да насочи икономическите си оръжия срещу Европа.

Европа се оказа по-гъвкава, отколкото повечето критици биха очаквали, приемайки, че глобалните пазари генерират както просперитет, така и уязвимости. Но тя трябва да се съсредоточи не само върху предизвикателството, но и върху вероятните съперници. Пренебрегването на риска от завръщане на Тръмп в Белия дом може да донесе на Европа много сурова зима, завършва Нюмън.