Европейската икономика е едновременно по-добре и по-зле, отколкото се смята

Европа отдавна гледа към икономиката на САЩ със смесица от ужас и страхопочитание. Населението на ЕС не би приело здравните и социалните неравенства в Америка, но иска да бъде толкова богато, колкото американското. Това напрежение се засили през 2023 г., когато икономиката на САЩ нарасна с 3,1 процента през годината до четвъртото тримесечие, спрямо едва 0,2 процента за ЕС. Докато американците се наслаждават на неочакваната икономическа сила, Франция се чувства принудена да намали публичните разходи, а Германия се тревожи за рецесията.

За по-дълъг период европейското икономическо представяне е едновременно по-добро и по-лошо, отколкото хората са склонни да мислят, пише икономическият коментатор на Financial Times Крис Джайлс. Не е правилно да се каже, както направи Европейският съвет за външни отношения миналата година, че икономиката на САЩ сега е с повече от 50 процента по-голяма от тази на ЕС, след като през 2008 г. е била по-малка. Тези числа зависят почти изцяло на движенията на валутния курс. Но е вярно и справедливо да подчертаем 2008 г. като повратна точка. Преди това ЕС (с изключение на Обединеното кралство) имаше по-голяма икономика, а сега тя е с около 10 процента по-малка от американската.

Но причините за тази промяна са нюансирани. Голяма част от разликата преди и след това идва от по-бързо нарастващото население на САЩ. Реалният брутен вътрешен продукт на глава от населението е нараснал с 53% между 1995 г. и 2022 г. в САЩ, в сравнение с 47% в ЕС.

По-нататъшната разбивка показва, че демографията очевидно играе още по-решаваща роля. Отчасти защото Европа има по-старо население, растежът на БВП на човек в трудоспособна възраст е като цяло еднакъв от двете страни на Атлантическия океан от 1995 г. насам. Европейският темп на растеж леко надвишава този на САЩ - 56 спрямо 54 процента. Със сигурност европейските нива на БВП на човек в трудоспособна възраст са по-ниски, но това отразява предпочитанията за по-дълги ваканции, по-ранно пенсиониране и по-малко работни часове.

Преди европейците да злорадстват заради своята радост от живота, това не е краят на историята. Основната причина за стабилната разлика между БВП на САЩ и ЕС на човек в трудоспособна възраст са две неутрализиращи се сили. Равнището на заетост в Европа се повиши от около 60% от населението в трудоспособна възраст през 1995 г. до дял, близък до или дори малко по-висок от традиционните за САЩ над 70%. Нарастващото ниво на заетост в Европа се компенсира от по-бавното подобрение на продукцията на заето лице и отработен час. Сега в Европа работят повече хора, отколкото преди, но те не са много продуктивни. А и ще е трудно на Стария континент да продължи да повишава нивата на заетост до безкрай.

Следователно част от решението за бавния европейски растеж трябва да включва подобряване на производителността на работниците и капитала. Този момент беше добре разгледан в реч наскоро от Изабел Шнабел, член на изпълнителния съвет на Европейската централна банка (ЕЦБ).

Шнабел твърди, че подобряването на темпа на растеж на производителността в Европа ще зависи от по-доброто управление на компаниите в по-динамична бизнес среда. По-конкретно, тя призова правителствата да изострят конкурентната среда, позволявайки повече създаване и унищожаване на европейски компании, по-голяма интеграция в ЕС за разширяване на ефективния размер на пазара и по-ефективно разгръщане на публични инвестиции. Тя беше права и по трите точки.

Има четвърти компонент от бизнес средата, който обаче тя пренебрегна и който Европа напоследък получи повече възможности да използва откогато и да било през последните две години. А именно, създаване на благоприятна макроикономическа среда за растеж и подобряване на производителността. Накратко, стагниращата икономика на ЕС може да се възползва от един по-горещ режим на работа, отколкото позволява ЕЦБ в момента.

Повишавайки основния си лихвен процент от -0,5 през лятото на 2022 г. до 4 процента днес, ЕЦБ оказа сериозен натиск върху европейската икономика, предназначен за свят, в който ЕС трябваше да приеме, че загърбването на руския петрол и газ го е направил по-беден, в който работниците трябваше да поемат големи реални съкращения на заплатите, а фирмите - да приемат ограничения на своята рентабилност. Тези трудни за Европа дни са вече в миналото. Цените на вноса паднаха рязко и условията на търговия почти се възстановиха. Каквато и да е била подходящата настройка на паричната политика за укротяване на инфлацията, днес тя е по-ниска.

Сега спот цената на газа на едро е около 24 евро за мегаватчас. Фючърсите за следващата зима струват под 29 евро за MWh, по-малко отколкото в навечерието на пълномащабната инвазия на Владимир Путин в Украйна преди две години. Холгер Шмидинг, главен икономист на Berenberg Bank, изчислява, че сметката за внос на изкопаеми горива в еврозоната тази година ще бъде малко над нивата от 2019 г. Това означава, че възстановяването на реалните заплати и разходите е напълно съвместимо със стабилната инфлация в еврозоната и ЕС като цяло.

Никога не съм се застъпвал изцяло, пише авторът, за поддържане на гореща икономика, за да се види дали това повишава растежа на производителността, но не може да има по-подходящ момент за такъв експеримент. Няма много основания за по-нататъшно икономическо свиване в ЕС, след като енергийната ситуация е променена.

Европейската икономика заслужава пауза и тласък тази година, за да насърчи растежа успоредно с нормализирането на инфлацията. Властите трябва да приемат, че континентът е по-богат, отколкото са смятали, и използването на този импулс е необходимо, но не достатъчно условие за дългосрочно подобряване на производителността в Европа, завършва Джайлс.