Икономиката вече не определя политическите настроения в Америка

Когато американският политически стратег Джеймс Карвил, тогава старши помощник на кандидата за президент Бил Клинтън, заяви, че един от ключовете за спечелването на изборите през 1992 г. е била фразата „Икономиката, глупчо!“, той говореше за една от най-фундаменталните истини в политиката, пише колумнистът на Financial Times Джон Бърн-Мърдок.

Десетки избори в продължение на няколко десетилетия показаха надеждно, че гласоподавателите не реагират добре на икономическите проблеми и наказват управляващата партия, докато правителство, което оставя електората в по-добро положение, има добри шансове да отблъсне политическото предизвикателство пред себе си.

Но ако Карвил беше дал същия съвет на някой от наследниците на Клинтън като кандидат за президент на Демократическата партия, неговата истинност и ефективност щяха да бъдат много по-неясни.

Много се изписа за липсата на връзка между все по-стабилното състояние на икономиката на САЩ и мрачните възприятия на американците за нея, но поразителното развитие през последните 18 месеца е, че дори когато обществените настроения най-накрая започнаха да се покачват, това не допринесе с нищо за рейтинга на одобрение на президента Джо Байдън. С други думи, не че американците не приемат, че икономиката се подобрява, а въпреки че го правят, те не му отдават никаква заслуга за това.

Би било лесно да отхвърлим това като аномалия, предизвикана от Covid пандемията и инфлационна криза, която се случва веднъж на поколение, но в Америка мантрата „Икономиката, глупчо!“ не е в сила повече от десетилетие. Изследванията на политолозите Джон Сайдс, Майкъл Теслър и Лин Ваврек за първи път насочиха вниманието към това явление в тяхната книга „Криза на идентичността“ от 2019 г., подчертавайки как рейтингът на одобрение на Барак Обама се понижава стабилно въпреки подобряването на икономическите настроения по време на неговото президентство.

Сайдс и колегата му Робърт Грифин са установили, че това отделяне е продължило и по време на президентството на Доналд Тръмп. Въпреки че имаше кратко завръщане към стария модел през 2021 г., след като одобрението за Байдън намаляваше в синхрон с бързо влошаващите се възгледи за икономиката на САЩ, това се оказа само кратко ехо от миналото. Новото правило – че „Вече не е икономиката, глупчо!“ – оттогава се препотвърждава.

Това, което прави тази очевидна промяна още по-забележителна, е, че тя изглежда е изключително американски феномен. Отколешната връзка между икономическите настроения и популярността на правителството се изпари в САЩ, но остава почти толкова силна, колкото винаги в Западна Европа, като благосклонността към френското и германското правителство все още е тясно свързана с икономическото състояние. Същото важи и за Обединеното кралство, макар и в по-малка степен.

Този контраст между континентите подкрепя теорията, че тяснопартийните политики в САЩ са основната причина за тази промяна. Американският електорат сега е ясно разделен на демократическа и републиканска бази, по-враждебни една към друга от всякога, което пречи на икономическите тенденции да придвижват хора между политическите лагери. Всъщност политическите пристрастия на избирателите сега оформят техните икономически възприятия, а не обратното.

В един особено находчив анализ миналата година американският политолог Брайън Шафнър показа, че дори когато през 2022 г. изглеждаше, че има връзка между оценката на американските избиратели за тяхното икономическо състояние и одобрението им за президента, това е било мираж. Вместо реалните икономически затруднения на хората да определят нивото на тяхната критика към Байдън, тези, които най-силно не го одобряват, са най-склонни да кажат, че изпитват трудности, дори когато това не е вярно.

Така стимулите за възприемане на добра икономическа политика са напълно разбити. Ръстът на брутния вътрешен продукт, за който Европа би направила всичко, стабилното създаване на работни места и намаляването на инфлацията без съпътстваща безработица изглежда вероятно няма да имат значение, когато американците обмислят своя президентски вот през ноември.

Сравнете всичко това с, да речем, Германия, където икономическите настроения обикновено са много сходни между поддръжниците на управляващата коалиция и тези на опозиционните партии. Дори привържениците на крайнодясната „Алтернатива за Германия“ (AfD) като цяло оценяват икономиката в съответствие с поддръжниците на основните партии.

В Америка социологическите проучвания понастоящем сочат втори мандат за Тръмп, чийто фокус към намаляване на данъците и протекционистка търговска политика може да доведе до нов скок на инфлацията – т.е. не трябва да се приема за даденост, че САЩ ще продължават да се отдалечават от икономически вялата Европа.

И макар че европейските икономики изпитват трудности, поне гласоподавателите споделят една оценка, създавайки рационална политическа система, която възнаграждава доброто икономическо управление, завършва Бърн-Мърдок.