Разделена Америка е сляпа за дългосрочните си предизвикателства

Стандартната история на упадъка на великите сили е, че те се надхвърлят и фалират. Нищо подобно не се случва в САЩ. Америка може да е морално изложена на задгранични конфликти, които нямат подкрепа у дома, но при малко над 3 процента от брутния вътрешен продукт бюджетът на Пентагона може лесно да бъде поддържан. САЩ са далеч и от фалит. Другият път към гибелта е морален: центърът става жертва на самоугаждане и самодоволство. Цивилизационният мускул се превръща в мазнина. Трудно е да се съчетае тази картина с работохоличните американски елити. Трябва да търсите упорито в пълните фитнес зали на големите градове на Америка, за да намерите склонна към лукса горна класа.

И все пак, по много различни причини, американците отляво и отдясно вярват, че тяхната република е на ръба, пише редакторът за САЩ на Financial Times Едуърд Лус. Конвенционалните мерки не хвърлят много светлина защо. Миналата година икономиката на САЩ нарасна с 2,5 на сто, което е увеличение спрямо ръста от 1,9 на сто през предходната. Растежът тази година обещава да бъде между тези две числа. Икономическото представяне на страната е в съответствие с последните няколко десетилетия. В сравнение с всяка друга развита държава обаче, то е звездно. Възстановяването от пандемията се основаваше на собствена технология за ваксини. На ниво от 3,7 процента, безработицата в САЩ е близо до 50-годишно дъно. Много от работните места са несигурни и ниско платени, но са по-добре от това да няма работа.

Та, какъв е проблемът на Америка? Няма нужда да натякваме заплахата, която Доналд Тръмп представлява за демокрацията в САЩ, или популярните съмнения относно възрастта на Джо Байдън. Тези теми ще доминират от сега до президентските избори през ноември. Тези, на които им е писнало от деня на мармота в Америка (2 февруари, когато животното предсказва колко още ще продължи зимата – бел. прев.), по-добре да се преместят в пещера или друго полукълбо. Ние сме едва от два месеца в адската година на републиката. През 2024 г. политиката на САЩ я чака перфектната буря от партизанска омраза в общество, в което алгоритмите стават все по-умели в подбуждането на възмущение сред изтощеното мнозинство. Условията са толкова добри, колкото е възможно за скандален предприемач като Тръмп. Останалата част от тази година обещава да бъде по-неприятна от всичко, което сме виждали. 

Алтернативната цена за Америка е голяма. В нормално време партиите ще обсъждат размера на бюджетния дефицит на страната, който се разду след пандемията и се очаква да остане висок. Представляват ли заплаха големите фискални дефицити? Ако е така, трябва ли решението да бъде по-високи данъци или по-ниски разходи? Те също биха спорили за бъдещето на американската армия. Някои смятат, че страната трябва рязко да увеличи бюджета си за отбрана във време на поликриза. Други искат да се намали военния отпечатък на Америка. Историята сочи, че цивилизациите се издигат и падат в зависимост от резултата от такива дебати. В днешна Америка те не получават и минута в най-гледаното време. Тези въпроси са ограничени до малки групи във Вашингтон.

Но не самодоволството е виновникът. САЩ се превърнаха в общество, изпълнено с недоверие и в много отношения параноично. Основната причина е взаимната омраза между две много различни Америки. Те презират ценностите си и вярват в неразбираемото лошо на другата. Социалните мрежи им помагат в това. Доколкото реални проблеми ще бъдат изложени в кампанията, те ще са предимно т. нар. игра с нулев резултат (печалбата за едни е загуба за други – бел. прев.) за идентичността на Америка. Имиграцията, репродуктивните права на жените, страховете от престъпността и въпросите за расовото многообразие ще заемат по-голямата част от ефирното време. Дори ако Байдън изкопчи победата през ноември, би било много смело да се вярва, че това ще уталожи политиката в САЩ.

През следващите дни за пореден път Конгресът на САЩ ще се заиграва с евентуалното спиране работата на правителството (поради негласувано финансиране – бел. прев.) Ако то не се случи този път, ще стане следващия. Заплахата от федерално затваряне вече е рутинна като сезоните. Същото важи и за призрака на фалита по дълга на САЩ. Всеки републикански ход е екзистенциален. Подкрепата на Америка за Украйна също виси. Ползата от подкрепата за оцеляването на по-малка държава, противопоставена на позицията срещу най-опасния противник на Америка (Китай – бел. прев.), е жертва на политиката на "нулевия резултат". Дали историята предлага рецепта? Болестта на Америка е студена гражданска война. Съмнително е какво може да ни каже миналото на света за нейната много специфична национална смес от късмет и самоомраза.

Древните империи са прибягвали до силови лидери, за да се справят с нестабилността. В случая със САЩ това може да разбие страната. Минимална победа на Тръмп би предизвикала съпротива и заплаха от отделяне от страна на либералните щати. Минимална победа на Байдън вероятно ще бъде оспорена. Което и да се случи, враговете на Америка вероятно ще надушат повече възможности. Одометърът ни казва, че САЩ се движат. На практика обаче икономическото възстановяване изглежда не се отчита, завършва Лус.