Америка - една икономика под високо налягане

Преди десетилетия икономистът Артър Окън - председател на Икономическия съвет към американския президент Линдън Джонсън – въведе термина "икономика под високо налягане“, пише бизнес колумнистката на Financial Times Рана Форухар.

Той имаше предвид такава, при която експанзионистичните политики биха могли да предизвикат по-висок от средния ръст на брутния вътрешен продукт, съчетан с ниска безработица, което води не само до силна икономика, но и до преимуществено увеличаване на работните места за по-уязвимите групи.

Точно такава политика следва администрацията на Байдън, засега успешно. През януари бяха добавени 353 хил. нови работни места, два пъти повече от очакваното, като увеличение се наблюдаваше в почти всички сектори и категории труд. На всеки безработен се падат средно 1,4 свободни работни места - много над историческата норма. Това прави трудовия пазар в страната най-силния поне от 60-те години насам. Същевременно инфлацията се завърна към поносими нива, а финансовите пазари са в подем.

САЩ се радват, каза наскоро министърът на финансите Джанет Йелън, на икономическо възстановяване, което е „забележително както със своята скорост, така и със своята справедливост“.

И така, какво не е хубавото на икономиката под високо налягане? Нищо, ако изключим, че напрежението може да избие по неблагоприятен начин. Поради зашеметяващото ниво на пазарите, размера на фискалните стимули в ход, изключително непредсказуемата геополитика и факта, че нито рецесията от 2020 г., нито възстановяването от нея бяха типични в исторически план, икономиката под високо налягане може лесно да изпусне парата.

Има три точки на напрежение, които наблюдавам отблизо, пише Форухар. Първата и най-важна е фактът, че това просто не е нормален бизнес цикъл.

Въпреки че е много трудно да се твърди, че новите икономически политики от страната на предлагането на администрацията на Байдън не работят или че настоящото възстановяване по някакъв начин е мираж, също така е важно да се помни, че последните три години бяха изключително нетипични поради Covid-19, войната в Украйна и китайската дългова криза, наред с други неща. Това прави много по-трудно използването на исторически данни за прогнозиране на бъдещето.

Както каза в скорошна бележка Дарио Пъркинс, управляващ глобален директор на TS Lombard, все още има всякакви макро изкривявания, които си проправят път през системата. Те варират от големи пандемични промени в потребителските разходи (първо при стоките, сега и при услугите) и веригите за доставки, през натрупаното търсене в резултат на прекомерни спестявания и фискални стимули, до разрушителния ефект от инфлацията, объркващите сигнали от Китай и т.н. Обичайните икономически индикатори, като криви на доходност и нива на цените, са подвеждащи.

Демографските промени и революцията на изкуствения интелект допълнително усложниха нещата. Кой предполагаше, че ръстът на производителността ще бъде един от най-силните от над десетилетие или че пенсионирането на по-възрастните работници няма да доведе до дефлация, а до инфлация, тъй като богатите на активи т. нар. бейби бумъри (следвоенното поколение – бел. прев.) продължават да харчат през златните си години, а по-младите хора получават по-голяма преговаряща сила на затегнатия пазар на труда?

Друга точка на напрежение е разликата между данните и усещането за икономиката. Притесненията за икономиката намаляха, тъй като продължаващият ръст на заетостта и нарастващите заплати компенсираха кризата с издръжката на живота, при която инфлацията изпревари доходите на обикновените американци.

Но въпреки че потребителското доверие се покачва, има също така по-дълбоко и по-малко разбираемо усещане за дългосрочна икономическа уязвимост сред обществеността. Американците живеят практически без социална сигурност в едно от най-хищните капиталистически общества на планетата, където бързото наемане и уволнение с малко или никакво обезщетение все още е норма. И докато компаниите очакват с нетърпение повишаването на производителността вследствие на изкуствения интелект, работниците са все по-загрижени за начините, по които той ще промени пазарите на труда - особено за офис служителите от средната класа.

Междувременно въпреки че общата инфлация изглежда се стабилизира, цените на всички основни аспекти на живота на средната класа - като образование, жилища и здравни грижи - все още се покачват по-бързо от основната инфлация (изключваща храните и енергията). Непредвидените здравни ситуации и дългът са основна причина за бедност в САЩ, където повече от половината работещите имат проблеми с покриването на разходите си за здравеопазване.

Това би било немислимо в Европа. Америка е място, където хората могат да бъдат от средната класа, дори от горната средна класа, и все още да се чувстват доста уязвими икономически. Ние сме богати в сравнение с останалия свят, но нямаме сигурност, подчертава Форухар. И когато хората паднат в САЩ, падането е дълго.

Третата и последна точка на напрежение е свързана с природата на пазарите днес. Бях ранен пророк за „балона при всичко“ – при който цените на акциите, жилищата и другите активи продължават да растат – и ще призная, че загубих пари в резултат на това, споделя авторката.

Корпоративните печалби и оптимистичните насоки са причина за високите цени на активите в момента. Масивната концентрация в шепа компании за технологични платформи не подкрепя тези нива. Когато капитализацията на т. нар. Великолепна седморка – Apple, Amazon, Alphabet, Meta, Microsoft, Nvidia и Tesla – е равна на общия размер на капиталовите пазари в Канада, Япония и Обединеното кралство, оценките им трябва да се поставят под въпрос.

Или най-малкото да се зачудим какво ще се случи, когато клапаните в американската икономика бъдат отворени, завършва Форухар.