Икономическият консенсус Тръмп-Байдън е лош за бизнеса в САЩ

Доналд Тръмп и Джо Байдън се различават по много важни начини, но и двамата отхвърлят широкия консенсус, който до голяма степен ръководеше икономическата политика през десетилетията преди избирането на Тръмп за президент на САЩ през 2016 г. – консенсус, който като цяло беше в подкрепа на бизнеса и в полза на свободното предприемачество. А това е лошо за бизнеса, работниците и потребителите, пише за Financial Times Майкъл Стрейн, директор за изследванията на икономическата политика в American Enterprise Institute.

Вземете свободната търговия и индустриалната политика. Висши служители и от двете администрации изрично се обявиха за изоставяне на международния икономически ред, изграден след Втората световна война в полза на нов такъв, който разчита повече на държавното планиране и по-малко на пазарните резултати.

Но скъсването на Тръмп и Байдън с миналото надхвърля протекционизма. Роналд Рейгън използва последната си реч като президент, за да подкрепи имиграцията. „Ние водим света“, каза той, „защото единствени ние черпим нашата сила от всяка страна и всяко кътче на планетата. И по този начин ние непрекъснато обновяваме и обогатяваме нацията си“. За разлика от него, Тръмп обвинява имигрантите в „отравяне на кръвта“ на Америка. Байдън, макар и не толкова краен, изненада поддръжниците си, като не беше по-дружелюбен към мигрантите и бизнеса, който разчита на тях.

И докато Бил Клинтън обяви, че „епохата на голямото правителство е приключила“, Байдън се опита да отхвърли десетилетията на консенсус в политиката по конкуренцията в полза на стандарта „големият бизнес е лош“. Това отваря вратата за по-голяма роля на регулаторната преценка и политическите своеволия в прилагането на антитръстовите правила.

Това е лошо за бизнеса, работниците и потребителите. Вземете митата на Тръмп, които повишиха цената на междинните стоки в производството на местните компании и подканиха ответни мерки от другите страни. Потребителите плащат по-високи цени за стоки, произведени с вносни материали - и след отчитане на по-високите разходи за суровини и ответните мерки заетостта в промишлеността спадна. Но Байдън запази митата.

През евентуалния си втори мандат нито Тръмп, нито Байдън изглежда ще предприемат сериозни стъпки за справяне с дългосрочния фискален дисбаланс на САЩ. И двамата се противопоставят на намаляването на планираните разходи за социално и здравно осигуряване, програмите, които са най-отговорни за възходящата дългосрочна траектория при дълга на държавата.

В речта си при встъпването в длъжност през 2001 г. Джордж Буш каза: „Америка, в най-добрия си вид, е място, където личната отговорност се цени и очаква. Насърчаването на отговорността не е търсене на изкупителни жертви, а призив към съвестта. И въпреки че изисква жертва, носи по-дълбоко удовлетворение“. Но нито Тръмп, нито Байдън се чувстват удобно да призовават американците към по-голяма лична отговорност, предпочитайки вместо това да се отдадат на съответните си наративи, свързани с оплакване, виктимизация и класово разделение.

Тръмп, разбира се, също така е заплаха за социалната стабилност. Шансовете за политическо насилие през 2024 г. са тревожно високи благодарение на усилията му да подкопае вярата в честността на изборите и да раздели американците по расов и класов признак. Като президент отново той би отслабил международните съюзи и дори би могъл да извади САЩ от НАТО. Въпреки че допълнителен кръг от намаления на корпоративния данък би бил приветстван от бизнеса, е фантазия да се вярва, че нестабилност от такъв мащаб няма да навреди на дългосрочната му рентабилност.

Бизнес общността ще предпочете да не надига глава, особено ако Тръмп е следващият президент. Това е разбираемо, но грешно. Корпоративните лидери трябва да спрат да коментират всяко социално развитие сякаш са журналисти, но те трябва да бъдат гласовити по проблемите, които директно засягат техния бизнес. За разлика от 2016 или 2020 г. сега те имат преки доказателства за вредата, причинена от протекционизма, индустриалната политика и агресивното регулиране.

Те трябва да бъдат по-шумни относно положителната роля, която играят в обществото, и да подкрепят системата на свободно предприемачество в по-широк план. Това е лесен аргумент - през последните десетилетия така бяха измъкнати стотици милиони хора от тежка бедност по целия свят. И трябва да изяснят, че да бъдеш печеливш в дългосрочен план изисква добро отношение към клиентите, доставчиците и работниците.

Все още никой не знае как ще се развият изборите през 2024 г. Състезанията за партийните номинации току-що започнаха и Ники Хейли, чиито политики смятам, че са много по-добри от тези на Тръмп или Байдън, пише авторът, остава в републиканската надпревара (като единствен конкурент на Тръмп – бел. прев.).

Ако Тръмп бъде избран за президент, той може да се окаже много по-умерен, отколкото предполага неговата реторика, докато вторият мандат на Байдън може да бъде по-благоприятен за бизнеса от първия му. Но бизнес лидерите не трябва да се успокояват. Тъй като нито една от партиите не стои изцяло в своя ъгъл, те трябва да изградят подкрепа сред отделни политици, обществени фигури и лидери на общественото мнение, като се аргументират със своята стойност - и тази на свободното предприемачество, завършва Стрейн.