Неравенството при доходите в САЩ може и да не е нараснало през последните десетилетия

Как бихте се почувствали, ако разберете, че неравенството при доходите в САЩ не се е увеличило през последните 60 години; че богатите не са взели лъвския пай от икономическия растеж от 80-те години насам; и че най-бедната половина от американското общество е имала приблизително същия дял от общия доход през 2020 г., както през 1960 г.?

Подозирам, че мнозина, като мен, биха изпитали удоволствие, примесено със скептицизъм, пише икономическият коментатор на Financial Times Крис Джайлс. Щастие, защото това сочи, че най-мощната икономика в света генерира по-справедливи резултати, и недоверие, защото предположенията противоречат на почти всичко, което ни се казва за американското общество напоследък.

Това не са просто хипотетични въпроси; резултатите са в центъра на анализ на Джералд Отън и Дейвид Сплинтър – служители, съответно на Службата за данъчни анализи към Министерството на финансите на САЩ и Съвместния комитет по данъчно облагане към Конгреса. Тяхната статия беше приета този месец за публикуване във водещо рецензиращо академично списание.

Би било уместно да наречем Отън и Сплинтър спецове по данъците и данните. Тяхната работа подчертава дълбоките проблеми, произтичащи от наивния анализ на административни данни - в този случай данъчни. Докато макроикономическият анализ в момента страда от криза на пристрастие в отговорите на анкетираните, това подчертава методологична криза в микроикономическия анализ.

Основните действащи лица в изследването на данъчните данни в САЩ бяха Томас Пикети и Еманюел Саез, които популяризираха констатациите, че делът на най-богатия 1% в доходите приблизително се е утроил от 8% през 80-те години до 27% към 2021 г. По-късна работа с Габриел Зукман малко смекчи тези открития, но все пак остави усещането, че богатите отмъкват плячката.

Отън и Сплинтър документират как тези икономисти не са били достатъчно внимателни с изследванията си, като твърдят, че по-ранната им работа „не е солидна“ на фона на доказателства за това как хората попълват данъчните си декларации. Красотата на новия анализ е, че авторите започват с резултатите от необработените данни и след това документират безбройните корекции, които са необходими, за да се обобщи нещо за обществото.

Някои от методологическите избори и спорове отварят очите. По-ранната работа, например, показва, че повече от 1% от хората в САЩ са в горния 1%, тъй като браковете са много повече сред богатите, отколкото сред бедните. Други големи разлики са, че Отън и Сплинтър казват (основателно), че промените в правилата за данъчно облагане през 1986 г., които направиха богатите по-склонни да изплащат пари под формата на дивиденти от компании, не представляват увеличение на ресурсите, държани от заможните, а просто промяна в поведението.

Те също така подчертават значението на това да не се брои местенето на спестявания от една пенсионна схема към друга като доход и демонстрират, че укриването на корпоративни данъци сред самонаетите не е концентрирано сред свръхбогатите. Отън и Сплинтър изчисляват това от одити на Службата за вътрешни приходи (IRA), вместо да приемат, че занижените доходи съвпадат с отчетените приходи.

Резултатът е, че те откриват, че неравенството в доходите преди облагане с данъци наистина се е увеличило, като дeлът на горния 1% се е покачил от 9,8% до 12% между 1960 г. и 2019 г. Това обаче е било компенсирано от по-прогресивна система за трансфери, особено чрез здравни обезщетения за домакинствата в САЩ, като делът на горния 1 процент от доходите след данъци е доста стабилен в продължение на 60 години.

Един извод е, че методологията е от значение в подобни изследвания. По-дълбоко заключение е, че ако неравенството в доходите не се е увеличило, ние задаваме грешните въпроси за американското общество. Може би трябва да се запитаме за други неща, а не как да ограничим властта на свръхбогатите, пише авторът. Например, защо нарастването на преразпределението е толкова неефективно за разрешаване на социалните проблеми на Америка? И искаме ли толкова много преразпределение да се извършва чрез здравеопазване, вместо да предоставяме на по-бедните домакинства повече пари?