Войната в Украйна е разклатила позитивния образ на Русия сред българите

С началото на войната на Русия срещу Украйна се поставя под въпрос дългогодишният позитивен имидж на Русия и руския президент Владимир Путин сред хората в България. Това показва изследване на „Алфа Рисърч“ на тема „Социална уязвимост и пропаганда“, проведено като част от проект на „Фондация за хуманитарни и социални изследвания“.

Изследването показва, че България запазва евроатлантическата си насоченост, но по-скоро по прагматични причини, а не заради усещането за споделени ценности. Макар че демокрацията остава предпочитана форма на управление, одобрението към авторитарните режими се усилва.

61% от анкетираните заявяват подкрепа към европейската принадлежност на страната срещу само 16% неодобряващи, като мнозинството от хората отчитат повече ползи, отколкото загуби от членството на страната в ЕС. Въпреки това липсва чувство за ценностна принадлежност и общност с останалите европейски страни.

Източник: Алфа Рисърч

Намаляват евроскептичните настроения, а се усилват доверието към ЕС и НАТО спрямо миналата година. Противниците на европейската интеграция се запазват на ниво 20-25% от населението, основно сред по-възрастните, жителите на малките градове, симпатизантите на „Възраждане“, БСП и част от негласуващите. През 2024 г. съотношението на одобряващите НАТО и противниците на Алианса е 49% към 29%, като за последните шест години дистанцията между двете позиции е нараснала от 5 на 20 пункта в полза на трансатлантическия съюз.

Източник: Алфа Рисърч

Разклатените образи на Путин и Русия

След руската агресия в Украйна рязко се влошава самият образ на Русия и на Владимир Путин – те вече не се определят като надеждни партньори и „миротворци“, а като непредвидими субекти, които могат да предприемат всякакви своеволни действия, без да зачитат човешките права и националния суверенитет на другите държави, отчита изследането.

Източник: Алфа Рисърч

В стремеж за противодействие на ерозията на образите на Москва и Путин, хибридните атаки усилват антизападната риторика, което от своя страна създава нови огнища на поляризация и потенциални конфликти в обществото, отчита проучването. Хибридната пропаганда е по-ефективна, когато стъпва не върху ясни опозиции и факти, а върху мимикрия и подмяна, като атакува реални, преувеличени или измислени уязвимости на Запада, които да бъдат показани като целенасочени и преднамерени действия срещу България (или срещу православието, традиционните ценности и пр.), отчита още проучването, проведено от „Алфа Рисърч“.

Ако негативно отношение към руския лидер са имали едва 16% от анкетираните през 2017 г., то през 2024 г. те са вече почти 50%. Одобрението към Владимир Путин спада от 43% на 22,1% през периода.

Източник: Алфа Рисърч

Данните за подкрепата към Русия също говорят за промяна в отношението. През 2017 г. негативно отношение са имали 9% от анкетираните, а през 2024 г. делът им е вече близо 34%.

В този контекст ЕС и западните демокрации остават приоритетна и предпочитана геополитическа ориентация за българите. Слабостите на кремълския режим се виждат все по-ясно и отчетливо, но продължава да съществува разбирането, че поради исторически причини и географска близост „трябва да пазим добрите си отношения с Русия и да не се конфронтираме остро с нея“, отчита изследването.

Евроатлантическата посока

Осъзнаването на възможните негативни последици от излизането на България от ЕС обаче възпира по-масови обществени импулси към преосмисляне на геополитическия ни избор, показва изследването. Независимо от критиките към Европейския съюз, представите на мнозинството от българите за Запада се различават от опита на прокремълската пропаганда да го обрисува като място на упадък и регрес.

Според изследването разминаването между хибридни наративи и обществени нагласи показва, че от един момент нататък антилибералната пропаганда е станала контрапродуктивна за собствените си цели. Въпреки това евроскептицизмът продължава да се поддържа „от ясни политически изразители в лицето на проруските БСП, „Възраждане“, някои по-малки партии“, се посочва в доклада на „Фондация за хуманитарни и социални изследвания“.

След началото на руската агресия в Украйна образът на Русия в българското общество е разклатен, но хибридната пропаганда се е изместила към релативизиране на отговорността чрез „поделянето“ ѝ между Русия и Украйна и дискредитиране на „колективния Запад“ и по-специално на САЩ. Тези твърдения намират сериозен отзвук в общественото мнение у нас и поляризират обществото.

Тези послания обаче не успяват да поставят под въпрос принадлежността на страната към НАТО и геополитическия ѝ избор. Дългосрочният им ефект обаче може да се прочете като отслабване в степента на идентификация със стратегическите ни партньорства и разглеждането им преди всичко в прагматично-конюнктурен аспект.

Демокрация или авторитарен режим?

Политическата криза прави идеите за „рестарт“ на политическата система да изглеждат по-приемливи, а самата демократична система – все по-уязвима. Все още либералната демокрация среща най-голяма подкрепа сред българското общество като форма на управление  – според 64% от анкетираните. В най-висока степен това е предпочитаната форма на управление за хората в столицата и големите градове, докато в по-малките областни центрове има по-голяма подкрепа не само към Русия, Китай и Турция, но и към техните авторитарни лидери.

Източник: Алфа Рисърч

Според проучването може да се очаква, че при продължаващата политическа нестабилност, без да се ползват определения като авторитаризъм и лична власт, ще се тестват обществените настроения за подкрепа на управление като това на Виктор Орбан в Унгария.