Лидерката на крайната десница във Франция Марин льо Пен е по-силна от всякога

Ултиматумът на Марин льо Пен към френския премиер Мишел Барние, дори след като той отстъпи по ключово искане на нейната партия, показва безпрецедентното влияние, което лидерката на крайната десница има вече по високите етажи на властта в Париж, пише Bloomberg.

След седмици на втвърдяване на заплахите за сваляне на правителството на Барние чрез вот на недоверие в четвъртък френският премиер се отказа от планове да повиши данъците въру електроенергията през 2025 г. в ключова бюджетна отстъпка.

Но не след дълго дългогодишното лице на френската крайна десница отново показа мускули с нова заплаха относно исканията ѝ Барние да коригира бюджета. „Днес е четвъртък. Той има срок до понеделник“, заяви Льо Пен пред френския вестник Le Monde.

„Национален сбор“ на Льо Пен изисква Барние да внесе още промени в бюджета си за 2025 г., които включват фискални корекции за 60 млрд. евро, да се откаже от предложение за намаляване на плащанията за лекарства от здравната каса, и призив за мораториум върху нови или по-високи данъци за повечето физически лица наред с други искания.

Дръзката Льо Пен доминира във френските медии от дни – политически момент, който далеч не прилича на изхвърлянето на партията ѝ на втория тур на парламентарните избори това лято, когато коалиция между левоцентристки и крайнолеви партии се обедини, за да я остави извън властта.

Сега Льо Пен е основният посредник в преговорите за властта в Париж. И тя харесва ролята си, в която на практика подчини други политически играчи.

Докато страната се готви за бурна седмица от понеделник, несигурността накара инвеститорите да продават френски активи, повишавайки лихвите по заемите на страната спрямо другите европейски страни. Премията в доходността по 10-годишните френски държавни ценни книжа спрямо германските, внимателно следен показател за риск, нарасна в петък до около 84 базисни пункта.

Френските политически рискове тласкат нагоре доходността по облигациите. Графика: Bloomberg LP

Политическите затруднения и пазарните сътресения започнаха през юни, когато президентът Еманюел Макрон насрочи предсрочни избори в опит да внесе яснота в Националното събрание, където партията му вече няма абсолютно мнозинство.

Рискованият ход не даде желания резултат и остави долната камара разделена на три яросно противопоставящи се един на друг блока – намалял център, подкрепящ президента, ляв съюз и засилена крайна десница начело с Льо Пен.

Левият блок – Нов народен фронт, се зарече да предложи вотове на недоверие, ако правителството използва т. нар. конституционна разпоредба 49.3. Но само комбинираните гласове на левицата и на крайната десница по вот на недоверие, внесен от едната или другата, биха били достатъчни за сваляне на правителството. Това даде на крайнодясната лидерка Льо Мен и на нейните депутати ролята на фактически властови посредник. Нейният „Национален сбор“ е най-голямата партия в парламента.

„Приемането на бюджета от парламента и оцеляването на кабинета на министър-председателя Мишел Барние вероятно ще зависи от решенията на крайнодесния политик Марин льо Пен“, коментират Антонио Баросо и Елеонора Мавроеиди от Bloomberg Economics.

В понеделник Националното събрание ще започне преглед на частта за социалното осигуряване в законопроекта за бюджета. Барние може да използва чл. 49.3 за приемане на законопроекта без гласуване. Това ще отвори вратата за свалянето му от власт чрез вот на недоверие още в понеделник, ако Льо Пен не се въздържи.

В неделя социалистическата партия и крайнолявата „Непокорна Франция“, които представляват мнозинство в левия блок, потвърдиха, че ще гласуват срещу Барние при вот на недоверие, ако той използва чл. 49.3, ако премиерът не вземе предвид техните предложения за политики.

Льо Пен заяви, че Барние трябва да направи допълнителни отстъпки по бюджета, за да избегне вот на недоверие, който може да свали правителството му.

„Вот срещу правителството не е неизбежен. Всичко, което трябва да направи Барние, е да приеме да преговаря“, каза тя в интервю за вестник La Tribune в неделя. „Водят се разговори през последните две седмици, но е ясно, че нещата не вървят така, както бихме искали“, допълни тя.

Льо Пен вече не иска само поправки в бюджет 2025 г. в замяна на въздържането ѝ при вот на недоверие, а и Барние да покаже „уважение“ към избирателите на нейната партия, като заяви ясно, че прави отстъпки, за да им угоди.

„Избягването да каже, че уважава избирателите на „Национален сбор“ е най-добрият начин избирателите ни да продължат да настояват пред нас за вот на недоверие“, каза Льо Пен пред вестник Le Monde.

Френският парламент е разделен на три основни лагера. Графика: Bloomberg LP

Пълномащабните властови ходове на крайнодясната лидерка през последните дни са в ярък контраст и с крехкото ѝ политическо положение като кандидат-президент. Тя може да пропусне изцяло следващите президентски избори в страната, след като прокурори поискаха незабавна петгодишна забрана да се кандидатира за поста в края на процес за присвояване на средства, по който е обвинена, че е злоупотребила с европейски средства. Решението по делото ще бъде произнесено на 31 март.

Но според последните социологически проучвания Льо Пен остава фаворит за президентските избори във Франция през 2027 г. Преминаването на Льо Пен от периферията в челните редици се дължи до голяма степен на готовността ѝ да се откаже от политическото си наследство, когато откритият расизъм на баща ѝ Жан-Мари Льо Пен го постави през дългата му кариера на второ място с голямо изоставане от първия. Тя се стреми да смекчи някои от по-разделящите му изказвания и да успокои бизнеса за икономическите ѝ политики.

Статутът на властови посредник е в рязък контраст с дъното за Льо Пен през 2017 г., когато мемета, осмиващи представянето ѝ на дебатите срещу Макрон, нейния истински враг, заляха интернет. Той е резултат и от годините на внимателна работа за „дедемонизирането“ на партията ѝ в момент, когато идеите ѝ стават все по-традиционни, а крайнодесни лидери вземат властта по целия свят.

Във финансово отслабена, политически разделена Франция Льо Пен продължава да извлича ползи, като се възползва от притесненията около покупателната способност и имиграцията.