Франция – новата Гърция на Сена

Инвеститорите се притесняват, че Франция може да е на ръба да предизвика нова криза в еврозоната, като е удивително, че бе необходимо толкова време, за да забележат всички, че публичните финанси на страната и икономиката ѝ са пълен хаос.

Не искаме да омаловажаваме тревогата, сковала пазарите през последните дни, след като Националното събрание не успя да приеме бюджет, пише редакционната колегия на Wall Street Journal в коментар. Еврото поевтиня с около 1% спрямо долара в понеделник на фона на случващото се в Париж и за кратко доходността по държавния дълг на Франция беше по-висока от тази на Гърция. Спредът между френската доходност и референтните за еврозоната германски облигации миналата седмица за кратко достигна най-големия си размер от 2012 г.

Но е странно, че това се случва в резултат на провала на бюджетен план, който така или иначе е до голяма степен илюзорен. Премиерът Мишел Барние, назначен преди по-малко от три месеца от президента Еманюел Макрон, не успя да осигури подкрепа за първата част от бюджета си в Националното събрание. Той се опита в понеделник да прокара бюджета чрез указ, проправяйки пътя за вот на недоверие.

Постът на Макрон не е застрашен, но не такъв е случаят с този на Барние. Националното събрание е равномерно разделено между три несъвместими фракции, след като гамбитът на президента с провеждането на предсрочни избори това лято доведе до вълна на подкрепа за разбунтувалото се дясно и популисткото ляво, вместо да стимулира центристите на самия Макрон.

Брюкселските технократи и много инвеститори са разтревожени от подробностите в бюджета на Барние; на теорията му, че може да намали прогнозирания фискален дефицит на Франция от 6,1% от брутния вътрешен продукт (БВП) тази година до нещо по-близо до годишната цел на еврозоната от 3% до 2029 г. Барние най-вече се занимаваше с индексирането спрямо инфлацията на пенсиите и други подобни. Някои от предложените от него увеличения на данъците, като например върху електроенергията, не биха могли да оцелеят в парламента, докато много други (включително корпоративният данък и този върху богатството, които може да са по-популярни) биха били ужасни за икономическия растеж.

Което, както винаги, е истинската криза. Икономическият растеж е по-слаб от години и безработицата остава постоянно висока. Програмата за реформи на Макрон, особено по отношение на трудовото законодателство, помогна за известно време. След това връхлетя пандемията и Франция никога не се възстанови напълно. Това става все по-видно на фона на възможните търговски войни между Европейския съюз и Китай и САЩ, както и с проблемите на Германия.

Много инвеститори и хора в Брюксел се тревожат, че неуспехът с бюджета ще подкрепи Марин льо Пен от десния Национален сбор или различните леви политици, които съставляват Новия народен фронт – никои от които не се интересува от европейските фискални ограничения. Но това вече се случи, когато тези партии се представиха успешно на изборите. Бюджетното фиаско е симптом на политическата криза във Франция, която е плод на своите икономически проблеми. Фискалните правила на ЕС не помогнаха много за това, дори когато Париж се преструваше, че ги спазва.

Ще се превърне ли тази бъркотия в криза в еврозоната, подобна на бедствията от 2010 г.? Нестабилността е опасна в такава нездрава икономика, където какъвто и да е било брой неща могат да тръгнат на зле. Не помага и това, че случващото се е в центъра на еврозоната, а не в периферията като Гърция, Ирландия, Португалия и Испания.

Решението, както и в тези страни, ще бъде налагането на дневен ред, който кара икономиката да расте отново. Но изглежда никой в ​​Париж няма такива идеи и това е най-голямата криза от всички.