Близо 60% от българите са разочаровани от развитието на страната

Оценките на българите за изминалата година в личен план вече трайно и рязко се отличават от тези за ситуацията в страната и света.

22% от анкетираните в проучване на "Алфа Рисърч" заявяват, че годината е била по-добра за тях и семействата им, а 24% - по-лоша. 54% не намират промяна спрямо предишната година.

Преценката за посоката, в която се движи България, се разминава драстично с усещането за случващото се в личен и семеен план. Едва 7% (с още 3 пункта по-малко от миналата година) смятат, че България се е променила за добро. Неутралните оценки се запазват около една трета, но делът на разочарованите нараства до 58,5%.

Най-песимистични и влошаващи се са оценките за изтеклата година в глобален план. Едва 4,8% смятат, че тя е била по-добра от предишната, а три четвърти (74%) са на мнение, че ситуацията в света става все по-критична, несигурна и взривоопасна.

Големият въпрос, който тези данни поставят, е – възможно ли е човек да вижда личното си битие, възможности и хоризонти като относително позитивни, докато оценява както националната, така и глобалната среда, в която живее, като все по-рискови и застрашителни, коментира Боряна Димитрова, управител на социологическата агенция.

Тя изрежда три взаимно допълващи се хипотези за обяснение на този парадокс.

Първата, „всеки сам да се оправя“ –  в условия на нарастваща несигурност  и безперспективност, по-уязвимите социални групи изграждат своего рода защитна стена около себе си, затварят се в частния си живот, в търсене на подкрепа от близките и семейството. Значителна част от хората, чиито близки работят в чужбина и изпращат финансова помощ в България, попадат в тази категория. „Всеки сам да се оправя“ е тяхната житейска философия – недоволни са от държавата, но не престават да търсят своето собствено спасение.

Втората, „бедата не е почукала на моята врата“ –  ни насочва към обстоятелството, че буреносните облаци над България и света, все още не са засегнали екзистенциалното съществуване на хората от средната класа – безработицата е ниска, при липсата на висока инфлация доходите са относително стабилни, не се вижда непосредствена заплаха за финансовото и икономическо състояние на домакинствата. Те балансират между депозити и кредити, част от тях дори увеличават дългосрочните инвестиции, което обуславя непрекъснатия ръст в цените на имотния пазар. Онова, което би могло да смени рязко тези настроения, е потенциална икономическа криза, придружена с инфлация и рязка загуба на покупателна способност. Докато обаче тези рискове са все още само в икономическите анализи, но не и в непосредственото ежедневие на хората, те ще оценяват себе си като по-далновидни и благоразумни от управляващите.

И третата, „кризата е новото нормално“ – е валидна най-вече за следящите по-отблизо политическия живот, но се разпространява и върху по-широки групи. Ако допреди няколко години перманентните предсрочни избори бяха нещо необичайно, а невъзможността на Народното събрание да избере председател и да заработи – извънредна ситуация, то продължителното пребиваване в криза започва да я превръща в „новото нормално“. Хората се пригаждат към живот в политическа криза и дистанцирайки се, се опитват да извлекат максимума от тук и сега.

Очакванията за 2025 г.

Регистрираните нагласи намират своето отражение и в очакванията за следващата година. Въпреки почти задължителното за сънародниците ни прогонване на мрачните мисли в навечерието на празниците, песимизмът както за страната, така и за света, владее обществените настроения. Най-мрачни и влошаващи се са очакванията на глобално равнище –  45% (със седем пункта повече от декември 2023г.) предвиждат, че през 2025 г. ще се задълбочат  проблемите в различни краища на света. Едва 26% се надяват, че тенденцията от последните години ще се обърне и светът може да се надява на позитивни промени.

В сравнение със случващото се в геополитически план, България стои няколко стъпала по-нагоре. 40% смятат, че кризите ще се задълбочат, 28% виждат светлина в края на тунела и очакват просперитет и повече възможности през 2025г.

На този фон, също както и при оценките за изминаващата година, в личен план очакванията за следващата рязко контрастират. Едва 16% са песимисти срещу цели 43% оптимисти.

Проучването е проведено в периода 1 – 10 декември сред национално представителна извадка. Анкетирани по домовете им с пряко стандартизирано интервю с таблети са 1000 пълнолетни българи.