Разговорът Тръмп - Путин изплаши Европа, Украйна създава условия за настъпление на юг

Американският президент Доналд Тръмп разговаря последователно с руския си колега Владимир Путин и украинския Володимир Зеленски в опит да сложи край на войната, продължаваща вече три години. Макар и очакван, разговорът с Путин разтревожи европейските лидери. Пред Bloomberg те казват, че не са предупредени, че той ще се състои, и опасенията са, че с него Тръмп е дал на Путин това, което иска, но в замяна не е получил нищо.

Връзките между Брюксел и Вашингтон в момента са много слаби, реално - отношенията липсват. Пред Politico много от съюзниците на Украйна в Европа казват, че от думите на Тръмп излиза, че той ще работи с Путин за мирен план, който след това ще представи на Зеленски. 

Тръмп съобщи още, че планира среща с руския президент, която ще се състои "много скоро" в Саудитска Арабия. 

"Винаги сме настоявали, че няма решение за Украйна без Украйна - мирът трябва да бъде постигнат само заедно, с Украйна и с европейците", каза външният министър на Германия Аналена Бербок.

Тя заедно с колегите си от Полша, Испания, Италия, Франция, Великобритания, Украйна и Върховния представител на ЕС за външната политика Кая Калас публикуваха след разговорите своя позиция по време на среща в Париж. В нея се казва, че Европа трябва да участва в преговори за мира в Украйна, както и че са готови да засилят подкрепата си за страната, за нейната сигурност, независимост и суверенитет.

Бившият шведски премиер Карл Блинд отиде още по-далеч, сравнявайки действията на Тръмп с Мюнхенското съглашение от 1938 година, което позволява на Германия да окупира части от Чехословакия. "Много европейци знаят как свърши всичко това", допълни той пред CNN.

САЩ вече не се интересуват от сигурността на Украйна и Европа

Според The Telegraph разговорът с Тръмп, без участието на Европа или Украйна под някаква форма, е точно това, към което се стреми руският президент. Той отрежда на Русия статута на велика сила, равна на САЩ или на Китай - една от тези, които си поделят света. Анализатори отбелязват, че именно това е причината досега Путин да отказва разговори с Киев и да измисля причините за нелигитимността на Володимир Зеленски.

В коментар след разговорите със Зеленски и Путин от Овалния кабинет Тръмп направи още няколко интересни заявления  - че планира да даде повече помощ за Украйна, както и че Киев ще може да си върне част от загубените територии. Границите до 2014 година (тоест Крим и части от Донбас) обаче са малко вероятни, каза още американският президент, потвърждавайки думите на своя министър на отбраната Пийт Хегсет, който каза по време на срещата във формата "Рамщайн", че Украйна ще трябва да приеме териториални загуби. На тази среща за първи път председател беше Великобритания.

Тръмп също така коментира, че не смята членството на Украйна в НАТО за "практично" - позиция, която Белият дом застъпваше и досега. Според анализатори пред Bloomberg днес обаче тя дава много повече на Русия, на която явно ще останат и териториални придобивки, и отказ на Алианса да защитава Украйна.

Усещането сред европейските лидери е, че САЩ като цяло се отдръпват от гаранциите за северноатлантическата сигурност - едни от стълбовете на мира досега. "Президент след президент вярваха, че северноатлантическатасигурност е от полза и за САЩ, и за Европа. Изглежда Тръмп мисли друго. Историята ще отсъди за това решение", коментира бившият министър на отбраната на Великобритания Бен Уолъс пред Bloomberg.

Датското военно разузнаване публикува прогноза, че до пет години Русия ще е готова за пълномащабна война с НАТО. Такава прогноза правят и институции от Прибалтийските държави. Данни на британски анализатори сочат, че разходите за отбрана, направени от всички държави в Европа и от Русия са съизмерими - по около 460 млрд. долара през 2024 година. Опасенията са, че прекратяване на конфликта в Украйна по условията на Русия ще даде възможност за подготовката за война с НАТО.

План Б за Украйна е "собствено НАТО"

Ако не бъде част от НАТО, Украйна ще трябва да подсили армията си и сама да намери начин да се защитава, "собствено НАТО". "Това е план Б", каза президентът Володимир Зеленски в интервю за The Economist. Той отчита, че Русия има два пъти по-голяма армия, отколкото тази на Украйна, а армиите на страните от Европа са още по-малко и предупреди, че без Украйна, Европа също лесно може да бъде окупирана и без членство за Украйна в НАТО, защитата на Украйна за всички ще бъде много по-скъпа.

Зеленски призна, че Русия набира повече войници - по средно 45 хил. месечно, докато за Украйна мобилизираните са били не повече от 30 хил. месечно. Според него обаче загубите на руснаците във войната са много по-големи.

В интервюто, дадено преди телефонните разговори на Тръмп, Зеленски коментира още, че няма направено предложение от страна на САЩ за край на войната. Такъв план не може да бъде "американски", без участието на Украйна, защото войната се води на нейна територия и е опасно и за Украйна, и за Европа да не участват, каза той и допълни, че дори и самите преговори с Путин и Русия са вече компромис от страна на Киев.

По време на Мюнхнската конференция Зеленски ще се срещне с вицепрезидента на САЩ Джей Ди Ванс, както и с представителя на Белия дом за Украйна Кийт Келог и държавния секретар Марко Рубио. За тези разговори вече потвърдиха и украинският президент, и Доналд Тръмп.

Украйна създава условия за контранастъпление в южния фланг

Междувременно на бойното поле Украйна започна да създава условия за контранастъпление по южния фланг, отбелязва украинския Център за отбранителни стратегии. Анализаторите оценяват връщането на контрола над Пищане, както и настъплението към Котлине и Дачне, с което Украйна защитава пътя към Удачне, превърнато от Русия в логистичен център.

Така се задържа разширяването на офанзивата към Покровск, отчитат още наблюдателите.

В сводката на Генералния щаб на Въоръжените сили на Украйна за 1085-ия ден от началото на пълномащабната война е видно, че Покровското направление остава най-интензивната точка на бойното поле. През миналото денонощие там са регистрирани 34 директни бойни сблъсъка. Отблъснати са и 17 атаки към Новопавливското направление.

Украинците засега удържат натиска и към Торецк и Часов яр. В повечето направления няма значителни изменения на линията, сочат геолокализирани данни.

В Курска област са регистрирани 18 атаки през миналия ден. Русия е изстреляла и 28 управляеми авиационни бомби по украински позиции и населените места в региона.

На 12 февруари ВСУ отбелязва общо 116 бойни сблъсъка. Русия е извършила и 88 въздушни удара, при които са използвани 128 контролирани авиационни бомби, ккто и над 5800 артилерийски обстрела.

Дронове отново атакуват цели в тила на Русия

Дронове атакуват Милерово и Чертково в Ростовска област, сочат съобщения в социалните мрежи на местните жители. В Милерово има военна база, а в Чертково - рафинерия. По данни на Министерството на отбраната в областта е свален един дрон, а губернаторът Юрий Слюсар съобщава, че на този етап няма данни за щети след работата на противовъздушната отбрана (ПВО) в областта.

В ранните часове на 13 февруари Русия е унищожила 83 дрона, от които 37 над Брянка и по 12 над Курска и Липецка област, отчита още министерството. Местните власти в Брянска област съобщават за унищожаването на всички цели, без данни за щети. В Липецка област е атакуван металургичен завод. 

ВВС на Украйна съобщават за изстреляни 140 дрона по територията на Украйна в нощта срещу 13 декември. Със средствата на ПВО са унищожени 85 дрона, а 52 са неутрализирани без щети. Има данни за попадения в Одеска и Харковска област. По данни на местните власти атакувани са съоръжения на пристанището в Одеса.