Германия върви по стъпките на западния модел с все по-малко католици и протестанти

Двете големи църкви в Германия губят стремително последователите си. Според проучване на изследователска група в момента за пръв път в историята на Германия повече хора декларират липса на религиозна принадлежност, отколкото е делът на католиците и протестантите в обществото, разказва БТА, позовавайки се на ДПА.

Съгласно анкетата на изследователския екип за проучване на обществените нагласи във Федералната република Forschungsgruppe Weltanschauungen (Fowid) около 39 млн. души заявяват, че нямат религиозна принадлежност, при почти 38 млн., които все още са членове на едната от двете големи църкви

В процентно отношение това означава, че към края на 2024 г. хората без конкретно вероизповедание съставляват за пръв път 47%, а тези, които все още са част от Римокатолическата или Евангелската църква, са 45%. За сравнение, през 1990 г. делът на германското население без религиозна принадлежност е едва 22%.

По-малко от 20 млн. католици

През 2024 г. броят на католиците в Германия спада под границата от 20 млн. души (19,8 млн.). Това обяви в края на миналия месец Германската епископска конференция (управителното тяло на Католическата църква в Германия) в Бон. Така католическото население съставлява едва около 24% от населението. От друга страна, Германската евангелска църква обяви в Хановер, че към края на миналата година е имала около 18 млн. членове (17,98). Това прави приблизително 21% от населението.

Общо двете църкви са загубили миналата година около 1 млн. души заради напускания на членове или смърт. Именно това развитие стои в основата на прелома по отношение на хората без религиозна принадлежност. Но независимо от това в чисто статистически и демографски план населението на Германия като цяло остава привързано към някакво вероизповедание.

Това според авторите на изследването се дължи на обстоятелството, че освен католици и протестанти в Германия има още около 3,3 млн. души, които изповядват исляма (4% от населението), а също и стотици хиляди хора от други християнски общности, като например православни.

Има и представители на други религиозни вярвания като например алевити, будисти, хиндуисти и язиди. Евреите съставляват 0,1% от населението на Германия.

Устойчиви тенденции

Авторите от Fowid отбелязват, че изследването им не може да претендира за абсолютна точност, тъй като „има някои бели петна в данните, които не могат да бъдат изяснени“. Но въпреки това според тях става дума за „устойчиви тенденции“.

Изнесените числа са „съчетание от достоверни данни и прогнози. Според авторите трудности при запълването на празнотите по отношение на очертаването на цялостната религиозна картина в Германия представлява например липсата на достатъчно статистически сведения за ситуацията при мюсюлманските групи от населението.

Германия се вписва в западния модел

Авторите от Fowid, създадена през 2005 г. от либералната фондация „Джордано Бруно“ агенция, отбелязват, че те са прогнозирали тези тенденции на „ерозия във вярата“ още преди години, пише либералната медия „Хуманистишер пресединст“ (ХПД).

„Очевидно е, че Германия – подобно на Западна Европа като цяло – върви към секуларно (светско) общество“, обяснява пред ХПД президентът на „Джордано Бруно“ Михаел Шмит-Заломон. „Това е доста осезаема разлика в сравнение с набиращите сила религиозно-националистически идеологии в други части на света“, казва той и обяснява защо преобладават съвсем различни политически разбирания в сравнение със страни като Русия, Турция или САЩ. По думите му в секуларното общество правото на самоопределение на отделната личност е много по-важно от религиозното, етническото и националистическото самосъзнание.“

Намесата на Църквата в политическите дебати

Едно от централните издания в Германия, консервативният вестник Welt, коментира данните от изследването, посочвайки, че сред причините за отлива на католици и протестанти е все по-осезаемото впускане на тези две църкви в политическите дебати.

Когато стане дума за миграционната политика, климатичните промени, многообразието и обявената в последно време „битка срещу крайнодясното“, гласът на Църквата винаги е ясен – и все по-отчетливо на страната на лявото, отбелязва вестникът. Дали по този начин тя изпълнява функцията си, като заема едностранчиви позиции, е спорно, защото така тя пречи именно на това, за което нравоучава – за многообразие.

Това пролича най-ясно, когато дори онези кръгове от Католическата църква, които са смятани за близки до Християндемократическия съюз (ХДС), се обявиха в един глас заедно с Протестантската църква против новата, по-твърдолинейна политическа програма на ХДС срещу миграцията. Естествено, и църковните представители имат право на мнение и свобода на словото, но те трябва да запазят неутралитет в политическите борби и да се стремят да бъдат институция, която да приобщава всички християни, независимо от политическите им възгледи.

Заемайки страна в политическите спорове, Църквата рискува да отчужди вярващите, които търсят в нея място, свободно от политически дебати и обществени деформации, и които споделят различни обществено-политически възгледи, отбелязва Welt.