Без илюзии за Пекин: ЕС търси нови съюзи в Азия

Европейските лидери ще се срещнат със своите японски и китайски колеги тази седмица, като високите очаквания за по-добро сътрудничество в областта на отбраната и търговията с Токио са в рязък контраст с ограничените надежди за дискусии в Пекин, пише Bloomberg.

Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и председателят на Европейския съвет Антонио Коща ще пътуват до Азия тази седмица, като първо ще се срещнат с японския премиер Шигеру Ишиба в сряда в Токио, а след това с китайския президент Си Дзинпин и премиера Ли Цян в четвъртък в Пекин.

В Япония лидерите планират да подпишат споразумения за сътрудничество в отбранителната промишленост и с цел икономическа сигурност, според европейски представители, които са информирали журналистите преди срещата. Не се очаква обаче съвместно изявление от срещата на върха в Пекин, казаха представителите, пожелали анонимност.

Европейската делегация очаква да не постигне съществени сделки от срещата с Китай, като се стреми само към „съществен, открит, директен, добър и конструктивен разговор“, казва един от служителите. Европа се надява ясно да покаже какво иска от Пекин, за да поправи неустойчивите икономически отношения и да възстанови баланса на връзките, добавя той.

„Атмосферата в отношенията между Китай и Европа стана деликатна преди срещата на върха“, каза Цуей Хундзиен, бивш китайски дипломат, който преподава в Пекинския университет за международни изследвания. „Някои благоприятни условия, като например митата на Тръмп, биха могли да сближат двете страни, но други неблагоприятни, като например различията им по украинския въпрос, пречат на по-добрите отношения между Китай и Европа.“

Може да се появи споразумение за сътрудничество в областта на климатичните промени, макар че дори това остава несигурно, казва един представител.

Връзките между ЕС и Китай се влошиха след пандемията, като европейското недоволство обхваща търговските практики на Пекин и подкрепата му за Москва.

За Брюксел сътрудничеството между китайски и руски фирми, което подкрепя военнопромишления комплекс на Москва въпреки европейските санкции, е особено спорен въпрос. В петък ЕС санкционира две китайски банки и пет компании, базирани в Китай, като част от последните си мерки срещу Русия заради инвазията в Украйна. Ходът отбеляза първите европейски санкции срещу китайски банки и предизвика протест от Пекин, който обеща отговор, за да защити собствените си компании.

Подчертавайки недоволството на европейските търговци, търговският излишък със стоки на Китай през първата половина на тази година се е увеличил до рекордно ниво за шестмесечен период, показват данни, публикувани миналата седмица. Бързо нарастващият китайски износ и свиващият се внос тласнаха излишъка до почти 143 млрд. долара до юни - най-високият в историята, въпреки че първата половина на годината обикновено е по-бавна, преди доставките да се увеличат преди празниците.

Напрежението се влоши от априлското решение на Пекин да наложи контрол върху износа на редкоземни магнити и свързани с тях продукти, което разтърси европейските автомобилни компании и други сектори.

Въпреки че тези доставки отбелязаха възстановяване миналия месец, остава неясно дали това ще задоволи европейците, които поискаха Китай да реши проблема преди срещата на върха. Фон дер Лайен преди това обвини Китай, че „използва като оръжие“ веригите за доставки на магнити на срещата на Г-7 миналия месец.

В същото време с посещението в Япония ще се обявят инициативи за надграждане върху това, което европейските представители определиха като „най-близкия ни стратегически партньор в Индо-Тихоокеанския регион“. Те заявиха, че стъпките ще обхванат отбраната и сигурността, индустриалната политика, чуждестранната намеса и манипулации, конкурентоспособността на бизнеса, както и сътрудничеството между ЕС и страните от CPTPP, споразумение за свободна търговия между 12 държави от Азиатско-тихоокеанския регион и Обединеното кралство.

ЕС и Япония също така проведоха първия си „диалог за сигурност и отбрана“ миналия месец. Един служител отбеляза, че ЕС и Япония ще изразят съвместното си несъгласие с всеки опит за промяна на статуквото в Тайванския проток чрез сила или принуда - забележка, насочена към Китай, който твърди, че Тайван е негова територия.