Кризата в Близкия изток поставя Индия пред дилема относно БРИКС

Индия е изправена пред нарастващ натиск като лидер на групата БРИКС да насочи блока към по-твърда позиция по конфликта с Иран, което поставя на изпитание дипломацията на Ню Делхи, пише Bloomberg.

Месец след като САЩ и Израел започнаха въздушни удари срещу Иран, които заличиха част от висшето ръководство в страната и предизвикаха глобална енергийна криза, групата БРИКС не успява да заеме позиция по отношение на войната.

Безизходицата се задълбочава от факта, че множество членове на блока са на различни страни в конфликта, което затруднява постигането на твърд консенсус. Иран, член на БРИКС от 2024 г., отговори на атаките на САЩ и Израел, като изстреля ракети срещу Обединените арабски емирства (ОАЕ) и Саудитска Арабия. ОАЕ се включват към блока през 2024 г., докато Саудитска Арабия все още разглежда поканата за присъединяване.

Иран е поискал от Индия, която е ротационен председател на БРИКС тази година, да подкрепи опита му да осъди съвместната военна кампания на САЩ и Израел срещу него. Има малка вероятност ОАЕ и Саудитска Арабия да се съгласят с това, а Китай и Русия може да окажат безгласна подкрепа на Иран в рамките на групата.

Членовете на блока са изготвили поне три изявления в отговор на конфликта, две от които досега са отхвърлени поради вътрешни разделения в групата - включително едно, което осъжда Израел и САЩ за техните удари. Някои в организацията смятат, че БРИКС рискува да изгуби част от политическото си влияние, ако не се ангажира с определящите въпроси на момента, разкриват източници, запознати с темата.

Колебанието на блока контрастира с осъждането от страна на САЩ и Израел на ударите срещу Иран през юли 2025 г. и призива за изтегляне на израелските сили от Газа. През януари групата замълча относно залавянето на венецуелския президент Николас Мадуро от американските военни.

Патовата ситуация подчертава предизвикателствата, пред които е изправен блокът от развиващи се икономики, докато войната с Иран навлезе във втория си месец. Войната постави Индия в дипломатическо затруднение, което се задълбочава предвид водещата ѝ роля в БРИКС. Индия поддържа тесни връзки както със САЩ, така и с Израел, а премиерът Нарендра Моди беше в Тел Авив само дни преди началото на конфликта.

Връзки с Иран

Ню Делхи също така споделя исторически връзки с Иран и е силно зависим от потоците от петрол и газ през Ормузкия проток, който остава затворен от началото на войната. Индия е една от малкото страни, които са договорили безопасното преминаване през пролива за някои от своите танкери.

В същото време Ню Делхи има силни икономически връзки с ОАЕ и други страни от Персийския залив, където работят почти 10 млн. индийци.

Натискът върху Моди да накара страните от БРИКС да се изкажат открито достигна публичното пространство. Президентът на Иран Масуд Пезешкиан заяви пред Моди, че страните от БРИКС трябва да „играят независима роля в спирането на агресиите“ срещу Техеран и да опазват регионалния мир и стабилност.

Индия досега се противопоставя на призивите за намеса чрез БРИКС. Според източници, запознати с въпроса, Индия смята, че не може да заеме страна като председател, но може да улесни дискусиите между членовете за постигане на решение. Говорителят на външното министерство Рандхир Джайсвал заяви през февруари, че е трудно да се преодолеят различията между членовете на БРИКС, като се има предвид, че няколко от тях са въвлечени в конфликта.  

Ситуацията подчертава сложността на бързо развиващата се война и предизвикателствата, пред които тя отдавна е изправена в постигането на консенсус по трудните геополитически въпроси. БРИКС беше създадена през 2009 г. от Бразилия, Русия, Индия и Китай. Групата не е обвързана от нито една единствена цел или идеология, освен предоставянето на форум за развиващите се страни.

Тръмп критикува БРИКС, че е антиамериканска и доминирана от дневния ред на Китай и Русия група. В миналото той заплаши със 100% мита върху вноса на продукти на членовете ѝ и обвинява блока, че се стреми да подкопае щатския долар.

Иран представи проект на декларация, осъждаща Израел и САЩ, като настоява за прекратяване на „атаката“. Този проект беше отхвърлен с възражения от ОАЕ, които заявиха, че документът не отразява ролята на Иран като агресор предвид атаките му срещу съседни страни. Втори, по-неутрален проект, осъждащ загубата на човешки живот и призоваващ за спокойствие, беше предложен от Индия, но не получи подкрепа и също беше отхвърлен от ОАЕ. Трета версия, насочваща вниманието към преобръщането на световните енергийни пазари, все още е в процес на обсъждане.

БРИКС вероятно ще остане жизнеспособна, стига да се фокусира върху области на „прагматично сътрудничество“ като финансиране на развитието и улесняване на търговията, а не върху „идеологическа сплотеност“, посочва Ирен Миа, старши сътрудник в Международния институт за стратегически изследвания.

„Ако се опита да се трансформира във формален геополитически съюз, рискува вътрешна фрагментация и провал“, предупреждава Миа, добавяйки: „Очакването за силен, единен геополитически отговор от БРИКС е погрешно разбиране както на структурата, така и на целта ѝ“.