Историческите търговски сделки извеждат Индия на световната сцена, но предизвикателствата остават

От търговска гледна точка 2026 г. вероятно ще остане в историята като епохална година за Индия.

Март дори не е започнал, а Делхи сключи „майката на всички търговски сделки“ с Европейския съюз (ЕС), както и това, което нарича „баща на всички търговски сделки“, със САЩ.

Остават обаче сериозни опасения относно асиметричния характер на временното споразумение, което, според мнозина, силно облагодетелства Вашингтон, пише BBC.

Пактът е десетото споразумение за свободна търговия на Индия от 2014 г. насам и сигнализира за рязък обрат от протекционистката ѝ позиция, която преди това принуди преговорите с няколко страни да се забавят с десетилетия.

След подписването на тези нови пактове Индия се съгласи да започне преговори за сделка със Съвета за сътрудничество в Персийския залив, който представлява 15% от световната ѝ търговия. Съветът се състои от шест държави.

Макар и да са положителни за страната, тези споразумения няма да са панацея за по-бърз растеж на износа и няма да заместят необходимостта от по-задълбочени търговски реформи, казват експерти.

„Успехът на всяко споразумение за свободна търговия се крие в начина, по който то се прилага, а Индия исторически показва нисък процент на прилагане от само около 25%, за разлика от ниво от 70%-80% сред развитите икономики“, казма Сумедха Дасгупта от Economist Intelligence Unit пред BBC.

Това е така, защото за много индийски износители, особено за малките компании, тежестта на документите, одитните рискове и липсата на разбиране на разпоредбите на споразуменията за свободна търговия често надвишават митническите ползи.

Според консултантската компания EY между 2017 и 2022 г. износът на Индия към нейните партньори по споразумения за свободна търговия се е увеличил с 31%, докато вносът от тези страни се е увеличил с 82%. Консултантите определят разликата като „тревожен провал“ за пълноценно използване на преференциалния достъп до пазарите.

След правителствен преглед обаче споразуменията, подписани от 2023 г. насам със страни като Австралия и Обединените арабски емирства (ОАЕ), показват по-силен растеж на износа. EY отдава това на подобрената търговска инфраструктура и по-бързите механизми за разрешаване на спорове.

„Споразуменията за свободна търговия създават възможности на хартия, но изпълнението се проваля на практика“, коментира Киран Котла, главен изпълнителен директор на консултантската компания Dista.

Според Котла най-големите пропуски са свързани със сложността на изискванията за правилата за произход, високите разходи за документация, немитническите бариери, като например правилата за тестване и етикетиране, и непоследователното митническо тълкуване.

„Много износители технически отговарят на условията за по-ниски мита, но пак заплащат пълния им размер, защото доказването на допустимост е бавно, рисковано или скъпо“, казва той.

Правилата за произход, които изискват от износителите да докажат, че стоките са произведени с добавена стойност в Индия, а не просто сглобени в страната, са особено спорни.

Съгласно по-ранни споразумения правителството издаваше сертификати за произход. Съгласно дребния шрифт на сделката с ЕС, износителите вече трябва да се самосертифицират, според базирания в Делхи мозъчен тръст „Глобална инициатива за търговия и изследвания“ (GTRI).

В резултат на това износителите „сега ще носят правния и финансов риск от грешки“, казва Аджай Шривастава от GTRI. „Споразумението за свободна търговия между Индия и ЕС ще се отплати само ако неговите правила за произход бъдат правилно разбрани и приложени“, пояснява той.

Освен тези сложни структурни реформи, трябва да се обърне внимание и на по-фундаментални проблеми, ако Индия иска да се конкурира ефективно на пазарите на САЩ и ЕС с азиатски икономики като Виетнам.

„Конкурентоспособността се печели чрез операции, а не чрез договори. Предимството на Виетнам идва от бързината, предвидимостта и дълбоката интеграция на веригата на доставки, а не само от митата“, казва Котла. Всъщност това означава по-бърза логистика, последователно митническо оформяне, надеждна инфраструктура и по-ниски трансакционни разходи.

За разлика от Виетнам или дори Бангладеш, които следват експортно ориентирано производство и наблягат на политики за насърчаване на износа и мащабни преки чуждестранни инвестиции, „производственият тласък на Индия е фрагментиран и колеблив да изложи местните фирми на чуждестранна конкуренция. Това трябва да се промени по-бързо“, коментира пред BBC Приянка Кишор, основател на базирания в Сингапур мозъчен тръст Asia Decoded.

Успехът на стратегията на Виетнам е видим за всички. Износът на стоки от Виетнам, който е на около една трета от индийския през 2010 г., сега е почти достигнал паритет, според данни на Световната банка. Брутният вътрешен продукт на страната обаче е само около една десета от индийския.

Всъщност почти всички големи азиатски износители, включително Малайзия, Бангладеш и Индонезия, се представят по-добре от Индия по отношение на общия растеж на износа през последното десетилетие, според Asia Decoded.

Въпреки че Индия работи усилено, за да се утвърди във високотехнологичното производство – например произвежда iPhone за Apple, тя изостава от останалите, когато става въпрос за текстил, обувки, мебели и други стоки с ниска добавена стойност, които са по-трудоемки.

„Малко вероятно е, ако Nike се сблъска с високи мита във Виетнам, да разгледа Индия като алтернатива. Обременяващите логистични разходи на Индия, вносните мита и тромавите митнически разпоредби я правят неатрактивна“, посочва Кишор

Сега, след като споразуменията за свободна търговия са готови и одобрени, фокусът на Делхи ще трябва да се измести към рационализиране, според експертите. Това е, което ще помогне и на Индия да привлече повече частни инвестиции, да създаде работни места и да постигне целта си за износ на стойност 1 трлн. долара годишно.