По-тихото споразумение за сигурност между Индия и ЕС

На 27 януари, след две десетилетия на интензивни преговори, Индия финализира мащабно споразумение за свободна търговия с Европейския съюз (ЕС), което ще премахне митата върху почти всички търгувани стоки. Съвсем разбираемо, голяма част от медийните публикации се съсредоточиха върху икономическото значение на това споразумение.

В сянка обаче остана друга сделка, подписана в същия ден – Партньорството за сигурност и отбрана. По силата му ЕС и Индия ще засилят сътрудничеството си в областта на морската сигурност, борбата с тероризма и киберотбраната, пише Сумит Гангъли, колумнист на Foreign Policy и старши сътрудник в Института „Хувър“ към Станфордския университет.

Може основателно да се твърди, че и двете споразумения едва ли щяха да бъдат постигнати именно в този момент, ако не беше острото разстройване на отношенията, което администрацията на Доналд Тръмп внесе както в контактите си с Индия, така и с ЕС. С икономика за 4 трлн. долара и нарастващи нужди в сектора на отбрана, Индия се обърна към ЕС и най-сетне действа бързо и решително и на двата фронта.

Нуждите на Индия са сериозни, особено с оглед на напрегнатите ѝ отношения с Пакистан и Китай. През последните пет години страната влезе в милитаризирани конфликти и с двете държави, а отношенията остават обтегнати. Въпреки стабилните, макар и силно асиметрични, търговски връзки с Пекин двете страни са заключени в трайно стратегическо съперничество. За да се справи с тези заплахи и с нарастващия китайско-пакистански стратегически синхрон, Индия спешно трябва да укрепи съществуващите си военни способности.

Въпреки дългогодишните инвестиции в изграждането на жизнеспособна собствена отбранителна индустриална база страната не успя в достатъчна степен да преодолее слабостите си със собствени усилия.

В продължение на десетилетия, особено по време на Студената война, Съветският съюз беше основният доставчик на оръжие за Индия. Дори след разпадането му Русия остана ключов партньор в тази област. Ню Делхи до неотдавна трудно се освобождаваше от зависимостта си от Москва. Дори три десетилетия след края на Студената война между 60 и 70% от индийския арсенал беше със съветски или руски произход.

През последното десетилетие обаче Индия започна да диверсифицира източниците си на доставки, отчасти заради нежеланието на Русия да предлага оръжейни системи и резервни части при преференциални условия, каквито Съветският съюз предоставяше. В по-ново време този процес се ускори, след като собствените отбранителни нужди на Русия във войната ѝ срещу Украйна доведоха до неизпълнение на вече сключени договори.

В резултат Индия все по-често се насочва към Съединените щати и редица европейски държави, най-вече Франция. От 2008 г. насам страната е договорила покупки на американско военно оборудване за над 20 млрд. долара. През 2016 г. тя придоби 36 френски изтребителя „Рафал“ и подписа договор за още 26 на стойност 7,4 млрд. долара. През последните месеци Ню Делхи финализира и преговори с Вашингтон за бойни машини, противотанкови ракети и самолети за морско разузнаване, макар че тези сделки са замразени заради въведените от администрацията на Тръмп драстични мита до 50% върху някои стоки.

Като цяло през последните пет години делът на Русия в индийския оръжеен внос спадна до около 45%, докато останалите 55 се падат на други доставчици, включително САЩ и Франция.

Предвид ненадеждността на руските доставки и продължаващите спорове в търговските отношения със Съединените щати малко вероятно е в близко бъдеще Ню Делхи да се обърне към Вашингтон за големи оръжейни сделки. В същото време множеството пречки в собствената ѝ отбранителна индустрия не позволяват на Индия да разчита изцяло на вътрешно производство. Това бе признато открито миналия февруари от началника на индийските ВВС Амар Прит Сингх, който отправи критика към държавната компания Hindustan Aeronautics Ltd. за системните забавяния в доставките на обещани бойни самолети.

При тези обстоятелства Индия практически няма алтернатива освен да се обърне към държавите от ЕС, за да посрещне спешните си нужди в сферата на сигурността. Като се има предвид вече съществуващото ѝ партньорство с Франция, логично е това сътрудничество да бъде задълбочено. Освен това страната е близо до покупка на подводници от Германия с цел укрепване на военноморските си способности - ключов елемент от морската ѝ сигурност на фона на засилващото се китайско присъствие в Индийския океан.

Официалното съобщение за току-що подписаното споразумение с ЕС акцентира върху сътрудничеството при традиционни и нововъзникващи заплахи – от защитата на териториалната цялост до киберзаплахите. То не съдържа непосредствени ангажименти за покупка на военна техника. Въпреки това ясно показва интереса и готовността на Ню Делхи да партнира с ЕС за гарантиране на националната си сигурност. Макар и да поднови десетгодишно споразумение за отбрана със САЩ в края на миналата година, Индия очевидно търси по-широка диверсификация на стратегическите си опции, отвъд снабдяването с оръжие.

Сделката е напълно в унисон с дългогодишната индийска ориентация към изграждането на многополюсен свят – визия, която според външнополитическите елити в страната би дала на Индия по-голяма свобода на действие на международната сцена.

След това споразумение ключовият въпрос пред Брюксел и Ню Делхи е дали то ще остане само декларация за добри намерения и високи амбиции. Вземайки предвид множеството несигурности, които администрацията на Тръмп внесе в глобалния ред, Индия и ЕС биха могли заедно да допринесат за по-голяма стабилност - но само ако успеят да придадат реално съдържание на това партньорство.

/БГНЕС/