Сирия осъди задочно Башар Асад на смърт за военни престъпления

Сирийски съд задочно осъди сваления сирийски диктатор Башар Асад на смърт за престъпления срещу човечеството и военни престъпления по време на 14-годишната война в Сирия.

Конфликтът предизвика разселване на милиони сирийци в региона и в Европа, а жертвите се оценяват на около половин милион души.

Четвъртият наказателен съд в Дамаск призна Асад за виновен в поръчването на убийства на цивилни, включително деца, както и в мъчения и незаконно задържане, пише Euronews.

Съдията посочва, че свидетели потвърждават, че Асад е върховният орган зад престъпленията и че е използвал инструментите на сирийската държава, за да ги извърши.

По същото дело на смърт са осъдени и по-малкият брат на Асад - Махер, също задочно, и братовчед му по майчина линия Атеф Наджиб, който присъства на процеса.

Наджиб е признат за виновен в ръководството на репресиите в южната провинция Дераа, довели до въстанието, а по-късно и до гражданската война в Сирия. Той е осъден за различни престъпления, вкл. „умишлено убийство на деца под 15 години“ и „мъчения, водещи до смърт“.

Документирани атаки с химически оръжия

Документираните зверства на режима на Асад в продължение на 14 години включват използването на химически оръжия, вкл. атаката със зарин в предградието Гута на Дамаск през август 2013 г., при която са загинали приблизително 1400 души, според доклади на американското разузнаване.

Употребата на зарин е потвърдена и от Организацията за забрана на химическите оръжия.

Режимът е хвърлил и над 80 хил. варелни бомби върху цивилни райони, според Сирийската мрежа за правата на човека.

Междувременно най-обширната документация за престъпленията на режима идва от т.нар. „фотографии на Цезар“. Доказателствата се състоят от 55 хил. изображения на около 11 хил. задържани, загинали от мъчения, глад или екзекуция в сирийски правителствени съоръжения, изнесени контрабандно от фотограф на военната полиция, известен с кодовото име Цезар. Amnesty International документира систематични масови обесвания във военния затвор Сайдная близо до Дамаск, който организацията определя като „човешка кланица“.

Руската подкрепа

Башар и Махер Асад избягаха в Русия, след като бойци на опозицията, водени от временния президент Ахмед аш-Шараа, нахлуха в Дамаск през декември 2024 г., с което ефективно сложиха край на войната в страната.

Кремъл застана на страната на Асад по време на войната и му предостави дипломатическа и военна подкрепа между септември 2015 г. и декември 2024 г. Руските военновъздушни сили извършиха десетки хиляди въздушни удари, довели до приблизително от 14 хил. до 24 хил. смъртни случая сред цивилните при инциденти, оценени като достоверни от организации за мониторинг през този период.

Amnesty International документира шест атаки през първите месеци на руската кампания, при които са загинали най-малко 200 цивилни в райони без идентифицируеми военни цели наблизо. За тези атаки организацията казва, че може да са представлявали военни престъпления.

New York Times документира как руски самолети са ударили четири болници в рамките на 12 часа през май 2019 г. „Лекари за човешки права“ са регистрирали 244 атаки срещу медицински заведения, извършени от режима и руските сили по време на войната.

Московската наемническа група „Вагнер“ също е участвала в боевете на страната на Асад, под надзора на руското военно разузнаване ГРУ.

Ролята на Иран в Сирия

Асад си е сътрудничил тясно и с Иран и е смятан за ключов съюзник в т.нар. „Ос на съпротивата“ на Техеран – мрежа, която включва „Хизбула“ в Ливан, „Хамас“ в Ивицата Газа, хутите в Йемен и различни милиции в Ирак.

Въпреки че Техеран отрича участието на силите му във войната, смята се, че ислямската република е похарчила около 30 млрд. долара в подкрепа на режима на Башар Асад по време на войната и е разположила няколко хиляди военнослужещи от силите Кудс на Корпуса на ислямската гвардия.

„Хизбула“ е разположила около 8 хил. бойци в Сирия, които са били високоефективна сухопътна сила. Иран също така е вербувал бойци от Ирак, Афганистан и Пакистан, които са интегрирани в части под сирийски флаг, за да прикрие произхода им.

След падането на Асад през декември 2024 г. новото сирийско правителство разкри мрежа от тунели около Ал-Кусайр в провинция Хомс. Съоръженията свързват сирийската територия с Ливан. Дамаск твърди, че „Хизбула“ е използвала тунелите за контрабанда на оръжие по време на войната.

Лидерът на „Хизбула“ Наим Касем публично призна загубата на снабдителната линия в рамките на седмици след свалянето на Асад.

Производство и търговия с наркотици

Махер Асад командва елитната Четвърта бронирана дивизия на сирийската армия, която, според разследващите и западните правителства, е гръбнакът на подкрепяното от държавата незаконно производство и търговия с наркотици в Сирия. Режимът печели много от производството на каптагон, евтин и силно пристрастяващ стимулант от амфетаминов тип, който наводни пазарите в Близкия изток по време на войната.

Много правителства, включително на САЩ и Великобритания, санкционираха Махер Асад и мрежа от негови сътрудници за предполагаемата им роля в надзора върху производството и износа на наркотици от контролирани от режима съоръжения в Латакия и планините Каламун в сътрудничество с „Хизбула“.

Анализатори от Института „Ню Лайнс“ изчисляват, че търговията с каптагон в Сирия е генерирала до 10 млрд. долара годишно в пика си, като мрежите около семейство Асад печелят приблизително 2,4 млрд. долара годишно.

След падането на Асад новите сирийски власти започнаха да унищожават производствени съоръжения, които откриха в бивши бази на Четвърта дивизия, въпреки че експерти на ООН съобщиха в края на 2025 г., че значителни запаси са останали в обращение в региона.

Дела и присъди

Наджиб, който беше задържан през януари, е един от най-високопоставените служители, изправени пред съд. Той е бивш бригаден генерал на сирийската армия, ръководил отдела за политическа сигурност в провинция Дераа в южна Сирия при управлението на Асад през 2011 г.

Асад и висши служители на режима са обект на съдебни производства и извън Сирия. През януари 2022 г. германски съд осъди бившия служител на сирийското разузнаване Ануар Раслан за престъпления срещу човечеството за надзор на изтезания и убийства в център за задържане в Дамаск. Това е първата присъда в чужбина за престъпления, извършени от режима на Асад.

През май 2024 г. парижки съд осъди задочно трима висши служители на сирийското разузнаване на доживотен затвор за изтезанията и убийството на баща и син в Дамаск през 2013 г. Франция също така издаде заповед за арест на самия Асад през 2023 г. заради атаките с химическо оръжие и втора заповед през 2025 г. за убийството на французин от сирийски произход в Дераа през 2017 г.

Международният наказателен съд (МНС) не е повдигал обвинения срещу Асад, тъй като Сирия не е страна по Римския статут, а Съветът за сигурност на ООН никога не е отнасял случая до съда, въпреки че Независимата международна комисия за разследване на Сирия към Съвета на ООН по правата на човека документира обширни военни престъпления и престъпления срещу човечеството от силите на режима.