Какво се промени в Сирия след падането на режима на Асад?

Сирия отбелязва първата годишнина от свалянето на Башар Асад, докато се опитва да постигне стабилност и да се възстанови след години гражданска война.

Президентът на Сирия Ахмед аш Шараа, облечен във военна униформа, днес извърши утринна молитва в джамията „Омаяд“ в Дамаск, за да отбележи годишнината, съобщи „Ал Джазира“.

В реч след молитвата той обеща да възстанови Сирия по начин, достоен за нейното настояще и минало.

„Никой няма да застане на пътя ни, независимо колко голям или силен е, и никакви пречки няма да ни спрат. Ние ще се изправим пред всички предизвикателства с Божията помощ“, каза той. „От север на юг и от изток на запад ще изградим отново силна Сирия с устройство, достойно за настоящето и миналото ѝ, и ще я възстановим така, че да подкрепя потиснатите и да установи справедливост сред народа“, добави сирийският президент.

Официални тържества са планирани за по-късно днес на централния площад „Омаяд“ в Дамаск, който от дни е изпълнен с ликуващи хора. Празненства се провеждат и на други места в страната вече от няколко дни – хиляди хора изпълниха улиците на Хама още в петък, за да отбележат годишнината от деня, в който бунтовниците, водени от ислямистката групировка „Хаят Тахрир аш Шам“ (ХТШ) на Аш Шараа, превзеха града по време на бързото си настъпление към Дамаск, предаде френският канал France24.

В реч в края на ноември сирийският президент, който е бивш командир в терористичната организация „Ал Каида“, призова всички сирийци да се съберат по площадите, за да демонстрират национално единство.

Кюрдската администрация, която управлява североизточната част на страната, поздрави сирийците по повод годишнината, но забрани събирания или събития заради съображения за сигурност, позовавайки се на засилена активност на „терористични клетки“, стремящи се да се възползват от случая.

След свалянето му преди година Башар Асад избяга от Сирия в Русия – повече от 13 години след началото на гражданската война, започнала след бунт срещу управлението му, и след повече от 50 години власт на семейството му. Хафез Асад бе на власт от 1971 г., а след смъртта му през 2000 г. управлението на страната пое неговият син Башар, припомня Deutsche Welle.

Какво постигна Аш Шараа?

Ахмед аш Шараа намира пътя си по-лесно в чужбина, отколкото в родината си, отбеляза BBC. В рамките на две седмици след поемането на властта той прие делегация от високопоставени американски дипломати. В отговор САЩ бързо отмениха наградата от 10 милиона долара, която бяха обявили за неговото залавяне.

След това санкциите срещу Сирия, наложени по времето на Асад, постепенно бяха облекчени. Най-строгите от тях – „Цезар“, бяха временно спрени и могат да бъдат отменени от Конгреса на САЩ в началото на новата година.

През май саудитският престолонаследник уреди кратка среща между Аш Шараа и президента на САЩ Доналд Тръмп. След това Тръмп нарече сирийския си колега „млад, привлекателен, страхотен човек“.

Голям пробив дойде през ноември, когато Аш Шараа стана първият сирийски президент, посетил Белия дом. На срещата с Тръмп в Овалния кабинет атмосферата беше непринудена, отбелязват световните издания.

Както Саудитска Арабия, така и западните правителства виждат в Аш Шараа най-добрата – и всъщност единствената – възможност за стабилизиране на страната, разположена в сърцето на Близкия изток, отбеляза BBC.

Освен това сирийските власти са в контакт и с петте постоянни членки на Съвета за сигурност, включително Русия и Китай. Това се счита за знак за новата прагматична външна политика на Сирия, на фона на това, че Москва беше съюзник на режима на Асад.

Предизвикателствата пред новите сирийски власти

Ахмед аш Шараа е сунит – най-голямата религиозна група в Сирия. Правителството му все още не контролира цялата страна. През последната година той не успя да убеди или принуди кюрдите на североизток и друзите на юг да признаят властта в Дамаск. По крайбрежието алауитската общност – произлязла от шиитския ислям, към която принадлежи и семейство Асад – също е нервна и неспокойна, обобщава BBC.

В ноемврийския си доклад Съветът за сигурност на ООН отбеляза, че „Сирия продължава да се бори с фрагментираната система за сигурност“.

Столицата Дамаск е сравнително спокойна, а според „Сирия Уикли“ – бюлетин на експерта Чарлз Листър от Близкоизточния институт на САЩ – нивата на насилие намаляват и към средата на ноември са били на рекордно ниско равнище. Но все още има сблъсъци между силите за сигурност на новото сирийско правителство и други групи в страната, например принадлежащи към кюрдските и друзките малцинства, отбелязва документът.

Според Radio France Internationale година след падането на Асад разделението между общностите изглежда дори по-дълбоко, отколкото в края на 50-годишната диктатура. Една от основните причини за това е преследването на предполагаеми бивши сътрудници на предишния режим.

През март сблъсъци между бивши войници, лоялни на Асад, и силите на новите преходни власти ескалираха до масови убийства на алауити. Според Сирийския център за наблюдение на правата на човека (СЦНПЧ) са убити близо 1 700 души. След това насилието не стихна.

„Напрежението остава, а алауитското население не се чувства в безопасност“, каза Ратеб Шабо, роден на западното крайбрежие на Сирия, където живеят по-голямата част от алауитите.

През юли в Южна Сирия избухнаха сблъсъци между друзи и бедуини, обитаващи един и същи регион. Силите на режима се притекоха на помощ на сунитските бедуини. Това подкопа големите надежди на друзите към новото правителство.

„Те помогнаха за свалянето на Башар Асад“, обясни представител на друзката общност. „След масовите убийства обаче основното послание се промени радикално – от „искаме обединена Сирия“ към „друзите трябва да бъдат независими“, каза той и добави: „Проблемът е, че правителството участва в тези сблъсъци, като застана на страната на бедуините. Въоръжиха ги, докато от друзите поискаха да предадат оръжията си. Друзите отказаха. Когато стана масовото убийство, в цяла Сирия имаше религиозни празненства срещу друзите.“

Много наблюдатели поставят под въпрос и независимостта на сирийската съдебна система.

„Министерството на правосъдието принадлежи на ислямистката групировка ХТШ. Това е сектантска организация, дълбоко враждебна към алауитите“, каза Шабо.

Ясно е, че новите сирийски власти нямат пълен контрол над страната, се казва и в скорошен доклад на Агенцията на ЕС в областта на убежището (EUAA). „Докладват се случаи на беззаконие, престъпност и насилие с цел отмъщение“, отбелязва агенцията.

Независими разследващи, назначени от Съвета по правата на човека на ООН, заключиха, че вълните на насилие срещу религиозни малцинства са „широко разпространени и систематични“ и може да представляват военни престъпления.

„Проблемът е, че (властите) действат много бавно“, каза адвокат Ануар ал Буни, директор на Сирийския център за правни изследвания и проучвания. „Отдавна настояваме за създаване на специален съд, който да прилага правилата на Международния наказателен съд. Всички престъпници трябва да бъдат арестувани – независимо дали са сунити, алауити, кюрди. Всички трябва да получат справедлив процес. Изглежда, че властите вече се движат в тази посока“, добави той.