Какво се промени в Сирия след падането на режима на Асад?

Според него насилието срещу алауитите и друзите поставя властите под огромен натиск.

„Въпросът е колко време ще им отнеме да задействат процеса. Сигурен съм, че в бъдеще ще успеем да изградим страна, която уважава правата на човека.“

Правозащитни групи като „Хюман Райтс Уоч“ обаче не са на същото мнение. Те разкритикуваха Националната комисия за правосъдие за това, че разследва само престъпления, извършени от правителството на Асад, но пренебрегва престъпленията, извършени от други групи – включително от ХТШ и съюзниците ѝ.

От друга страна, джихадисти от „Ислямска държава“ – все още действащи като спящи клетки – също представляват заплаха пред новите сирийски власти.

Те биха могли да се опитат да убият сирийския президент или да предизвикат хаос с масови атаки в Дамаск, отбелязва Би Би Си. Джихадистите недоволстват заради „офанзивата“ на Аш Шараа на Запад. След като той се съгласи да се присъедини към водената от САЩ коалиция срещу „Ислямска държава“, влиятелни гласове в екстремистките среди го обявиха за еретик – мюсюлманин, който се е обърнал срещу собствената си религия, и без да представят доказателства, заявиха, че е агент на САЩ и Великобритания, работещ за подкопаване на джихадисткия проект.

Най-големият външнополитически проблем за Сирия остават продължаващите израелски нахлувания на територията ѝ. „Израелските военни операции застрашават цивилни, подхранват регионалното напрежение, подкопават крехката сигурност и застрашават политическия преход“, каза през ноември заместник-пратеникът на ООН за Сирия Наджат Рощи.

След падането на Асад израелските военновъздушни сили извършиха серия от мащабни въздушни удари, целящи да унищожат останалата част от военния капацитет на стария режим. Израелските сили за отбрана (ЦАХАЛ) напреднаха и в окупираните Голански възвишения, за да установят контрол върху още сирийска територия.

Те се възползваха от хаоса в Сирия, за да отслабят страна, която считат за враждебна, унищожавайки оръжия, които според тях биха могли да бъдат насочени срещу тях, пише BBC.

Опитите на САЩ да посредничат за споразумение между Израел и Сирия в последните два месеца се бавят. Сирия иска да се върне към споразумение, първоначално договорено от Хенри Кисинджър през 1974 г. Израелският премиер Бенямин Нетаняху настоява Дамаск да демилитаризира голяма зона южно от столицата.

Междувременно много сирийци, избягали по време на войната, се завръщат в родината си. Последните данни показват, че около 2,9 милиона души са се върнали в домовете си, сред които 1,9 млн. вътрешно разселени лица и над един милион завърнали се от чужбина.

Но ги очакват сериозни проблеми. Според Норвежкия съвет за бежанците „много семейства се връщат и намират само развалини. Хората се връщат към разрушена инфраструктура, унищожени училища и болници и спорове за собствеността на домовете им“.

Оценките за необходимите средства за възстановяване на Сирия варират между 250 и 400 млрд. долара. Много от завърналите се не могат да си намерят работа. Гражданската война е унищожила икономиката на страната и днес около една четвърт от сирийците живеят в крайна бедност.

Какво предстои?

Пред участници в конференцията „Доха Форум“ през уикенда Аш Шараа заяви, че „днес Сирия изживява най-добрите си времена“. Той заяви, че преходният период под негово ръководство ще продължи още четири години, за да бъдат изградени институции, закони и нова конституция – която да бъде подложена на обществен вот – след което страната ще проведе избори.

По-рано тази година Сирия проведе първите си сравнително свободни избори за парламент. Поради обстоятелствата гласуването не можеше да бъде пряко и се произведе основно чрез електорални колегии.

Сирийските власти работят и върху проект за нова конституция, като проведоха национален диалог за консултации по този и други въпроси.

Няма съмнение, че сирийците днес се радват на свободи, които допреди година биха били немислими, пише британският в „Гардиън“. Но активистите предупреждават, че в новата Сирия почти не се споменава думата „демокрация“. Новата конституция дава огромни правомощия на президента, а „изборите“ за парламент бяха проведени без народен вот – кандидатите бяха назначени от комисии, а една трета определи президентът.

Сериозните различия между временното правителство и други общности относно бъдещото управление на страната също остават.

„Със сигурност е твърде рано да говорим за демократизиране на Сирия, но новите институции представляват скромно завръщане към изборната политика“, каза Патриша Карам от Арабския център във Вашингтон. „Страната е на ключов кръстопът – може да тръгне към истинско участие в управлението или да се върне към авторитаризъм“, добави тя.

Междувременно в изявление вчера генералният секретар на ООН Антонио Гутериш похвали „устойчивостта и смелостта на сирийския народ, който никога не е преставал да има надежда, въпреки че е преживял невъобразими страдания“. Той определи изминалата година като доказателство, че „значимите промени са възможни, когато сирийците бяха овластени и подкрепени да проведат собствената си трансформация“.

„Това е шанс да се възстановят разрушените общности и да се излекуват дълбоките разделения“, каза той. „Това е възможност да се изгради нация, в която всеки сириец – независимо от етническата си принадлежност, религията, пола или политическата си ориентация – може да живее сигурно, равноправно и с достойнство“, подчерта Гутериш.

/БТА/