Българите все по-трудно покриват ежедневните си разходи

Затрудненията на домакинствата при покриване на ежедневните разходи остават значителни и през второто тримесечие на годината, въпреки че доходите на повечето домакинства остават без промяна. Това показват данните от допълнителна анкета на Националния статистически институт (НСИ) към наблюдението на домакинските бюджети за второто тримесечие на годината.

Проучването прави тримесечен мониторинг на промените в условията на живот на домакинствата в резултат на пандемията н COVID-19. Анкетирани са 5 740 лица на възраст 16 и повече навършени години от 3 053 домакинства.

През второто тримесечие на 2022 г., както и през предходните две тримесечия, делът на хората, които изпитват затруднения да покриват ежедневните си разходи, е относително висок - над 75%. С известни затруднения са 37,1% от лицата, 28,5% определят покриването на ежедневните разходи като трудно, а 12,9% - като много трудно.

Разходи на домакинствата

Относително лесно могат да покрият ежедневните си разходи 18,2% от лицата, а едва 3,3% не изпитват никакви затруднения. Общо делът на лицата без затруднения през второто тримесечие намалява с 0,2 процентни пункта спрямо първото тримесечие и с 2,9 процентни пункта спрямо четвъртото тримесечие на 2021 година.

Доходи на домакинствата

През периода април-юни за 73% от запитаните доходът на домакинството им е останал без промяна спрямо последните 12 месеца. Увеличение на доходите са посочили 19,2% от лицата, което е с 0,7 процентни пункта повече в сравнение с първото тримесечие но с 10,6 процентни пункта по-малко в сравнение с четвъртото тримесечие на 2021 г., когато увеличение са имали 29,8% от лицата.

Основните причини за увеличението на доходите и през трите изследвани тримесечия са увеличение на пенсиите и социалните помощи и индексиране/преизчисляване на заплатата, отчита анкетата на НСИ.

Намаление на доходите за последните 12 месеца са посочили 7,7% от анкетираните, като основните причини са загуба на работа, безработица, фалит на собствена фирма и намаляване на работното време, надницата или заплатата.

Чувството за самота преобладава при лицата на възраст 65 и повече години, показва анкетата. През второто тримесечие  6,9% от запитаните са заявили, че са се чувствали самотни през цялото или през по-голямата част от времето през последните четири седмици, докато 45% не са се чувствали самотни в нито един момент. Чувството за самота е по-силно изразено при жените – 8,4% са се чувствали самотни през цялото или през по-голямата част от времето, или с 3,1 процентни пункта повече в сравнение с мъжете – 5,3%.

Не са се чувствали самотни в нито един момент 25,8% от възрастните хора. Приблизително два пъти повече, или 51,6% от лицата на възраст между 16 и 64 години, не са изпитвали никога самота през последните четири седмици.

Най-висока е удовлетвореността от личните взаимоотношения, сочи анкетата. И през трите изследвани тримесечия анкетираните дават относително висока оценка по отношение на удовлетвореността си от личните взаимоотношения със семейството, приятелите, съседите и други лица - средно малко над 7 при скала на измерване от 0 до 10.

Най-ниска е средната удовлетвореност на лицата на възраст 16 и повече години от финансовото положение на домакинствата им - 4.61 за четвъртото тримесечие на 2021 г., 4.51 за първото тримесечие и 4.64 за второто тримесечие на 2022 година.

Равнището на доходите влияе върху общата удовлетвореност от финансовото положение. За 20-те процента домакинства с най-високи нетни доходи средната удовлетвореност на лицата и през трите тримесечия е около 6, а за 20-те процента домакинства с най-ниски нетни доходи удовлетвореността на лицата от финансовото положение и през трите тримесечия е около 3.

Общата удовлетвореност от живота средно за анкетираните лица е 5.85 през четвъртото тримесечие на 2021 г., 5.71 през първото тримесечие и 5.96 през второто тримесечие на 2022 г., измерена по същата скала от 0 до 10.