Ще се промени ли заплащането у нас с новите правила на ЕС?

Обсъждат се два варианта за увеличение на минималната работна заплата в България, ако бъде приета предложената в ЕС нова директива за единен механизъм за определяне на минималната работна заплата. Това каза по Нова телевизия Ваня Григорова, икономически съветник в КТ "Подкрепа".

Единият вариант е да се определи нова "кошница" от продукти и услуги, които човек може да си купи с минималната заплата. Другият е минималната работна заплата в България да е 50% от средната за страната или 60% от медианната заплата (размерът на заплатата, която е в средата от всички заплати във възходящ ред, тя е представителна), която е по-показателна за доходите.

Приетото от Европейския парламент ново законодателство относно адекватни минимални работни заплати в ЕС цели да осигури достоен стандарт на живот и труд.

„Вариантът да правим кошница за работодателите ще е по-скъп“, каза Григорова. Тя напомни, че още при актуализацията на бюджета в средата на годината от КТ „Подкрепа” са застъпили идеята минимална работна заплата да стане половината от средната, но то не беше прието.

Как ще се променят заплатите в България с новите правила на ЕС коментира и Добрин Иванов, изпълнителен директор на Асоциацията на индустриалния капитал в България.

Той коментира, че подкрепят въвеждането на единен механизъм, който да осигурява на бизнеса предвидимост за разходите за труд. По думите му е въпрос на разговори каква ще е формулата за определяне на минималната работна заплата.

Той допълни, че ако ЕС приеме директивата, страната ни има две години за хармонизиране на законодателството с европейското. 

Ваня Григорова акцентира върху това, че директивата насърчава договорното начало. „По-голямата част от клаузите на директивата казват, че минималните работни заплати трябва да бъдат договаряни, трябва да се постигне ново колективно трудово договаряне между работодатели и синдикати поне 80%. Всяка държава трябва да разработи план как да достигне такова ниво”, каза тя. По думите ú в случай, че не се постигне такова договаряне, се предлага въвеждането на единен механизъм за определяне на минималната работна заплата, който може да бъде или 60% от медианната или 50% от средната заплата.

„За съжаление в България не говорим за медианната, а само за средната работна заплата“, обърна внимание Иванов. По думите му средната заплата има няколко неудобства – това е средна брутна заплата, а минималната не е брутна. „Средната се влияе много от високодоходните групи. Има много високи, които неадекватно увеличават средната работна заплата. Третото неудобство е, че средната се влияе и от минималната. Така влизаме в механизъм, при който средната постоянно се увеличава и тогава и минималната трябва”, обясни той.

Относно колективното трудово договаряне Ваня Григорова обясни, че там където това се прилага, синдикатите са силни и договарят по-високи минимални работни заплати. „Условието това да се случи е поне 80% от работниците да са членове на синдикати”, обясни Григорова.