Мерки срещу схемата "френска безработица" у нас одобри социалната комисия

Да има еднакъв ред за определяне на размера на паричното обезщетение за безработица за лицата с осигуряване само в България и за тези, които са с осигуряване и в България, и в държава членка на Европейския съюз (ЕС). Това прие парламентарната комисия по труда и социалната политика, като гласува проект за допълнение на Кодекса за социално осигуряване, предвиждащ промени в начина на определяне на паричните обезщетения за безработица, съобщава БТА.

Целта на промените е намаляване на злоупотребите и осигуряване на справедливост при отпускането на обезщетенията за безработица според мотивите на вносителите – Деница Сачева и група народни представители от ГЕРБ.

С поправките на практика се слага край на така наречената "френска безработица" - схема, която даваше възможност само с няколко дни работа в държава членка на Европейския съюз да се получава максимално обезщетение за безработица у нас.

С внесения от Деница Сачева и още трима депутати от ГЕРБ-СДС проект за промени в Кодекса за социално осигуряване се предлага еднакъв ред за определяне на обезщетението за безработица за хората, които са се осигурявали само в България и за тези с осигуряване и в страната ни, и в друга държава членка на ЕС. Предложението е при определянето на обезщетението да се вземат предвид всички доходи за 24 месеца назад, включително тези от България, а не само доходите от последната работа в чужбина.

Вносителите посочват в мотивите си, че целта е да се осигури справедливост, както и намаляване на злоупотребите. Те подчертават, че през 2023 г. повече от 80% от обезщетенията за безработица с краткосрочна заетост в държава членка на ЕС са отпуснати в максимален дневен размер от 85,71 лв., а останалите - в размер близък до максималния. 

През последните години се наблюдава увеличаване на броя на случаите, в които след заетост в България с продължителност, осигуряваща придобиването на право на обезщетение за безработица, с осигурителен доход обикновено около минималната работна заплата, лицата упражняват трудова дейност в друга държава членка на ЕС с краткотрайна продължителност (от няколко дни до няколко седмици), с висок осигурителен доход, от който се определя размера на обезщетението, се посочва още в мотивите за предлаганите промени.

Наблюдава се и повишаване на броя на случаите, в които след упражняване на трудова дейност в друга държава от ЕС лицата са наемани за кратък период от време с висок (обикновено максимален или близък до него) осигурителен доход от български осигурители, след прекратяване на правоотношението с които размерът на обезщетението се определя само и единствено от този доход, получен за този последен завършен осигурителен период в България.

Вносителите на предложенията за промени посочват, че по данни на Националния осигурителен институт (НОИ) средният дневен размер на обезщетения за безработица на лица с краткосрочна заетост в държава членка на ЕС е в пъти по-висок от този, определен на лица с осигуряване само в България. Освен това референтният период, от който е определен размерът на обезщетението за хората с краткосрочна заетост в държава членка на ЕС е около три пъти по-кратък.

През 2023 г. делът на лицата с изплатено обезщетение за безработица при краткосрочна заетост в държава членка на ЕС е 7,73% от всички лица с изплатено обезщетение, като тези лица са получили 26,33% от общо изплатените обезщетения, показват още данните на НОИ, цитирани от вносителите на предложенията за промени. Средномесечният размер на обезщетението, определен по българското законодателство, е 538 лв., а на лицата с краткосрочна заетост в държава членка на ЕС е 1365 лв.