Защо бизнесът приема така драматично ръста на минималната заплата

Вариантът за въвеждане на диференцирана минимална работна заплата е обсъждан многократно през годините, но по-добрият пример е с намален размер на минималната заплата за младежи, за да имат стимул работодателите да ги наемат. Това коментира председателят на Икономическия и социален съвет (ИСС) Зорница Русинова в ефира на Bulgaria ON AIR във връзка с възобновения дебат преди старта на новата бюджетна процедура.

Миналата седмица бизнесът и работодателите не се разбраха за увеличаването на минималната работна заплата на 1077 лв., както предлага служебното правителство.

"Въпросът не е дали минимална работна заплата е малка или голяма, съществените въпроси са свързани с баланса в бюджета, каква е икономическата перспектива пред страната. В някои случаи аргументите на синдикатите са важни, тези на работодателите също - важно е да се намери баланс", коментира председателят на Икономическия и социален съвет.

Русинова подчерта, че големите проблеми на пазара на труда идват от различните степени на инвестиции в образование, тъй като именно инвестициите в средно и висше образование предопределят какви ще бъдат доходите на хората. Когато говорим за минималната работна заплата, става въпрос за нискоквалифицирани работници, отбеляза тя.

По думите ѝ, когато става въпрос за минималната работна заплата, е важно спазването на бюджетна дисциплина. Председателят на Икономическия и социален съвет посочи, че това е от значение не само заради присъединяването на България към еврозоната, но и заради националното законодателство, което изисква поддържане на нисък бюджетен дефицит. Очаквания ѝ са дебатът да се прехвърли в парламента след изборите. 

Зорница Русинова посочи, че ръстът на минималната работна заплата има съществено значение върху повишаване на доходите и това се вижда не само в страни като България, но и в цяла Европа. У нас обаче има освен обвързване на МРЗ със средната или медианната заплата, има доста и социални плащания, които зависят от нея - като подпомагане на хората с увреждания, което допълнително увеличава бюджетния разход.

Председателят на ИСС препоръча обстоен преглед на възможните резерви за приходи. Тя очерта като негативна тенденцията, че имаме почти нулево усвояване на европейските средства, които понякога са единствената възможност за инвестиции. 

"В последните години сме от криза в криза с допълнение към политическата е липсата на предвидимост. Ако бизнесът има предвидимост следващите години за механизма за увеличаване на МРЗ, няма така драматично до приема тези 15 и повече процента ръст“, коментира експертът.