Защо все по-голяма част от работната сила у нас разчита на минимална работна заплата?

Минималната работна заплата в България отдавна не беше увеличавана толкова силно и ножицата между минималната и средната заплата се събра много. Намалява мотивацията за труд на младите специалисти, хората с добро образование. Този коментар пред Bulgaria ON AIR направи бившият социален министър Христина Христова след решението на депутатите от 1 януари минималната работна заплата да е 933 лева. Увеличава се и пенсията през юли, повишение ще има и на обезщетенията за безработица.

Според икономиста Преслав Райков демографската и икономическа ситуация в страната предполагат все по-голяма част от работната ни сила да разчита на минимална работна заплата, което е лош индикатор за икономиката.

"В определени региони в страната средната брутна работна заплата е почти колкото минималната и това демотивира голяма част от работната сила да прогресира", е мнението на икономиста.

Христина Христова посочи, че в бюджета има много повече пари „само за социални разходи“ – 2,3 млрд. лв. Тя поясни, че те отиват главно за пенсии и „червената лампа там свети от няколко години“. „Трябва да имаме предвид, че са осигурени средства и за системата за социално подпомагане, която беше реформирана“, уточни тя.

По думите на Райков трябва да се помисли за връщането към 20-процентна ставка и да се обърне внимание на дългосрочен анализ – дали може тя да бъде намалена за всички сектори. Според него това би довело до повече позитиви в икономика и би я раздвижило.

На въпрос каква икономическа година ни очаква, той отговори, че е време да изпълним бюджета „с пълна сила“ и да започне желаното от управляващите генериране на икономически растеж чрез харчове на държавата. Той предупреди, че с почти 40 млрд. лева са увеличени разходите на държавата за четири години, без да има съществени реформи и инвестиции в големи инфраструктурни обекти, в проекти за образование и здравеопазване.

Другото, което трябва да се случи според икономиста е ефективната работа за присъединяването на България към еврозоната. Той подчерта, че само заради изпълнението на Маастрихтските критерии дефицитът е на това ниво, след като се увеличават харчовете на държавата.

Събудиха ли се българите на 1 януари по-богати? Какво трябва да се промени в управлението на публичните финанси? Каква да е логиката на определяне на минималната работна заплата? Ще породи ли дисбаланси в икономиката МРЗ? Защо обезщетението по майчинство трябва да е поне равно на минималната заплата? Ще продължи ли държавата да е в основата на харчовете в бюджета? Какво трябва да се направи, за да има достъп държавата до сухопътен Шенген?

Гледайте още видеа в сайта на Bulgaria ON AIR.