Народното събрание прие окончателно „исторически“ бюджет след три гласувания

Законът за държавния бюджет за 2024 г. беше окончателно приет след три парламентарни заседания в рамките на седмица. Депутатите започнаха днешното парламентарно обсъждане в 9 сутринта и след приемането на всички текстове по основата част от бюджета одобриха и трите приложения, които разписват разходите на общинските инвестиционни проекти и разходите за държавните ведомства.

„Практически това е първият бюджет за целия преход, който има абсолютно 100% програмно бюджетиране на инвестиционната програма. Много министри и депутати говориха за това, но не беше осъществено досега. Второто, което е много важно, е, че цялата капиталова програма е направена така, че може да се допълва и променя в зависимост от нивото на усвояемост на националната приоритетна и общинската приоритетна програма. Силно вярваме, че тази иновация ще доведе до много добри резултати и капиталовата програма ще спре да бъде буфер, а ще започне да бъде двигател на икономическия растеж. Този бюджет е наистина в този смисъл исторически“, каза председателят на Комисията по бюджет и финанси в парламента Йордан Цонев.

Финансовият министър Асен Василев също благодари на депутатите за работата по бюджета.

„Благодаря за това, че от три години насам за първи път имаме приет бюджет преди годината, в която той трябва да бъде изпълнява“, каза той и обърна внимание на единодушното финално гласуване.

„188 от 188 [гласа], което показва, че когато се работи прозрачно и се даде възможност на кметовете и на местната власт да кажат това, което е важно за тях, всички в Народното събрание можем да се обединим и да подкрепим тези им усилия. Този бюджет е реалистичен, но няма да е лесен за реализиране“, каза Василев.

Той посочи, че с приемането на капиталовата програма се дава ресурс да се случат изброените проекти, но за да станат реалност, министерства, агенции и общини трябва да си свършат работата, така че в края на 2024 г. да имаме „България, която е по-модерна, по-съвременна, по-европейска и държава, в която инфраструктурата не е останала от римско време, а може би само историческата такава е добре да е от това време“.

„Това е един бюджет, който доста силно подкрепя доходите, защото това е изключително важно: най-накрая да спрем да казваме, че нашето конкурентно предимство са ниските заплати и да започнем да казваме, че нашето конкурентно предимство е доброто образование, доброто здравеопазване, добрата инфраструктура и инициативността на нашите предприемачи“, каза още Василев.

В основната рамка на бюджета се предвижда 3% дефицит в края на годината, който да покрива критериите за членството на България в еврозоната. Планиран е ръст на БВП от 3,2% и инфлация от 4,8%. Общият лимит на капиталовите разходи по консолидираната фискална програма за 2024 г. е в размер на близо 10 млрд. лв. С бюджета е прието „рекордно“ увеличение на средствата за култура, отделени са повече средства за БАН, вдигнати са таксите за хазарт и е конституирана ролята на Министерския съвет за изграждането на национална детска болница. Увеличава се минималната работна заплата от 1 януари на 933 лв., а пенсиите ще се нарастват по т.нар. „Швейцарско правило“ с 11%. Увеличава се максималният размер на осигурителния доход до 3750 лв. В бюджета са заложени и над 8 млрд. лв. за в бюджета на НЗОК.