К. Петков: "Булгаргаз" е отказал алтернативната доставка на газ от Азербайджан

Високите цени на природния газ са резултат от решенията на "Булгаргаз", а в Българския енергиен холдинг (БЕХ), Министерството на енергетиката и в правителството са уверени, че газовото дружество не изпълнява своите задачи. Това заяви премиерът Кирил Петков по време на брифинг след онлайн заседанието на Министерския съвет днес.

Според него "Булгаргаз" не е направил оптималното за доставките на по-евтиния в момента газ от Азербайджан, а е купувал газ от "Газпром Експорт", чиято цена е по-висока. Това е предопределило ръста на цената на газа, смята още премиерът.

Има анекс, с който "Булгаргаз" отказва получаването на газа през алтернативната точка Неа Месемврия в Гърция. "Това е очевадна грешка или целенасочен грешен избор на доставчик", категоричен беше премиерът.

Според него фактът, че доставчикът от Азербаджан е заявил готовност да доставя допълнителни количества газ, но на по-висока цена, е доказателство, че България е можела да получи цялото количество газ от Каспийския регион.

Кирил Петков обясни още, че в следващите дни ще стане ясно защо е сменен бордът на "Булгаргаз", допълвайки, че специалните служби разследват казуса и може да има повдигнати обвинения.

Енергийният министър Александър Николов коментира още, че "Булгаргаз" не желае да разграничи регулирания и свободния пазар. Той коментира още, че цената на газа през януари  2021 година е била 27 лева за мегаватчас, а днес е над 133 лева за мегаватчас. Според него ако се сравни тенденцията на европейските пазари, цената се повишава по-сериозно.

Припомняме, че през миналата година цената на газа на европейските пазари се повиши пет пъти.

Компенсациите за скъпия газ е в размер на 42 лева за мегавтачас, което според Николов е "прекалено голямо". В сметките за електроенергия, които бизнесът ще получи през февруари, ще бъдат включени компенсациите за декември 2021 година и за януари 2022 година, допълни още премиерът.

Енергийният министър беше категоричен, че се водят преговори за ускоряване на газификацията в големите градове. Ще има предвидени и финансови инструменти за насърчаване смяната на оборудването, използващо газ.

По време на днешното онлайн заседание Министерският съвет одобри проекта за Бюджет 2022 и той ще бъде внесен за обсъждане в Народното събрание. Това е бюджет на растежа, инвестираме в човешкия капитал, коментира Кирил Петков по време на брифинга. Той уточни, че в бюджета са предвидени 5,8% от брутния вътрешен продукт инвестиции, или 8,2 млрд. лева в капиталови инвестиции. Бюджетният дефицит ще бъде 2,5%, ако не се включат Covid мерките. С тях ще бъде 4,1%.

"Дефицитът покрива изцяло инвестициите", допълни Кирил Петков.

От април детските градини и яслите ще станат безплатни, мерките в подкрепа на бизнеса остават поне още шест месеца, а заявките на правителството са още да няма пенсионер с доходи под линията на бедността. 

Министрите са одобрили още и отпускането на 61 млн. лева за финансовата стабилизация на ВиК сектора заради високите цени на електроенергията, така че да няма нарушение в качеството на услугата.