Изигра ли Владимир Путин последния си коз в газовия покер?

В последните 12 месеца европейските газови пазари са силно изнервени и реагират на всяка спекулация. Още в края на 2021 г. Русия започна своята подготовка за натиск срещу Европа чрез заплаха за газовите доставки - в последните месеци на миналата година беше регистриран дефицит на газ, а газохранилищата, традиционно поддържани от "Газпром", останаха полупразни.

Днес в Европа разбират, че тази ситуация е изкуствено предизвикана, а газовите доставки от Русия са почти изцяло спрени. В началото на миналата седмица взривове разрушиха три от тръбите на проекта "Северен поток", поставяйки под съмнение вече и чисто физически доставките на газ от Русия към Германия и Централна и Западна Европа през следващите месеци, ако не и години.

В момента коментарите са, че инцидентите по газопроводите са умишлени, а хипотезите кой стои зад тях избуяват. Но е факт, че Европа вече получава съвсем ограничени количества газ през Украйна (в обем на около 6 млрд. куб. метра годишно) за Западна Европа, както и през "Турски поток" (около 13 млрд. куб. метра), откъдето се захранват най-верните поддръжници на Москва в Европа - Сърбия и Унгария.

Но дали руският президент Владимир Путин не изигра и посления си коз в този газов покер? От началото на военния конфликт в Украйна всички в Европа се страхуваха от момента, в който Москва спира изцяло доставките за своите клиенти на континента, който зависеше за около 40% от вноса на газ от Русия. През 2021 г. "Газпром" достави над 150 млрд. куб. метра газ за страните от ЕС. Съответно и цените на водещата борса - нидерландската TTF, скачаха рязко при всеки намек за спрени или дори само ограничени доставки. Така само съобщенията за техническо спиране за ремонт на "Северен поток 1" изстреля цената на газа до 350 евро за мегаватчас на 26 август.

Но след този пик тенденцията е по-скоро надолу - нито взривовете по трите тръби на проекта, нито готвеното анексиране на окупираните украински територии предизвикват същата паника на пазара. След като беше съобщено за инцидентите по "Северен поток 1" и "Северен поток 2", цената на природния газ на TTF се повиши с 10% до 223 евро за мегаватчас на 28 септември.

Но седмицата затвори с цена от малко под 189 евро за мегаватчас. Тази сутрин (3 октомври) търговията започна с нов спад от около 6% до 178 евро за мегаватчас.

Цената на природния газ на нидерландската борса TTF през последните 12 месеца

Вероятно пазарите започнаха да реагират вече на данните за намаленото потребление на газ в Европа в последните месеци - много индустрии се обърнаха към алтернативни източници заради високата цена на природния газ. Успокоение носят и мерките на европейските държави - на национално и на ниво ЕС, за нормализиране на пазарите. Заговори се за таван на цената на електроенергията, на природния газ, преразпределение на печалби, с които да бъде ограничена енергийната криза.

Но няколко фактора ще ни държат нащрек през следващите месеци и засега оказват натиск върху цената в посока нагоре - предстоящата зима и вероятността за температури под обичайното, както и провал на мерките на Брюксел за редукция на потреблението и за подкрепа на индустрията.

Много вероятно е цената на природния газ да тръгне рязко нагоре, ако Европа загуби и последните останали потоци от руски газ. Риск за това са споровете между украинския газов оператор "Нафтогаз" и "Газпром" относно компенсации за неизпълнение на плащанията по транзита. Нови санкции пък заплашват доставките по "Турски поток" - според медийни публикации операторът на газопровода вече е прекратил договорите за ремонт и поддържане на тръбите, макар че засега транзитът не е заплашен. 

Сега Европа е малко по-подготвена за зимата спрямо 2021 г. - газохранилищата ще са пълни до около 90% от капацитета си до 1 ноември, а и европейците вече знаят какво да очакват. Физически тези количества не могат да покрият напълно потреблението, ако доставките бъдат редуцирани - и от страна на Русия, и от страна на алтернативните доставчици. Но наличието на резервите е доста успокояващо.

Но данните на Международната агенция за енергетика (МАЕ) показват, че за първите осем месеца на 2022 г. европейците са намалили потреблението на газ с 10%, като особено видимо е това за индустрията - с 15%. Високата цена накара всички да се огледат за алтернативи и това дава надежда, че плановете за пестене на газ през тази зима (точно в обем на 15% според предложението на ЕК) може и да проработят.

И макар и заплахите как европейците ще умрат от студ през дългата зима едва ли ще се сбъднат, то следващите месеци ще бъдат голямо предизвикателство за енергетиката.