Подготвя ли се "Булгартрансгаз" за бъдеще, свързано с втечнен газ?

"Булгартрансгаз" трябва да бъде проактивна, а не пасивна в плановете си за развитие в следващите години, препоръчаха от Българската газова асоциация (БГА) по време на обществено обсъждане на 10-годишния план за развитие на компанията в Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР).

Пламен Павлов от БГА коментира например, че България може да закупи танкер, с който да превозваме втечнен газ, както и съоръжението да се използва за съхранение на газ. Средства за това могат да се получат по Плана за възстановяване, смятат в асоциацията.

Павлов допълни още, че трябва да се проучи възможността находището "Галата" в Черно море да бъде превърнато в приемен газов терминал.

От "Булгартрансгаз" отбелязаха, че идеята е все още в много начален етап и е свързана с преформатирането на "Бял поток" - газопровод от Азербайджан през Грузия до Румъния, в проект за пренос на втечнен газ.

"Въпросът е на високо политическо ниво", допълни и председателят на КЕВР Иван Иванов. Той припомни, че има планове "Галата" да се превърне в газохранилище.

Терминалите за втечнен газ в Черно море доскоро бяха затворена тема, тъй като Турция не позволява танкери с втечнен газ да преминават през Босфора. Войната в Украйна обаче променя пътищата на газа към Европа.

10-годишният план на "Булгартрансгаз" е одобрен от Управителния съвет на дружеството в началото на април 2022 г., тоест малко преди спирането на доставките на газ от "Газпром", и след това внесен за одобрение в Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР). В него обаче не се говори за войната в Украйна и новата ситуация на газовата карта.

Анализите се правят на базата на насоките на ЕК, признаващи природния газ като преходно гориво към зелената енергетика и се залагат и мощности, свързани с развитието на водорода. Например сред плановете е ретрофитинг на съществуващата инфраструктура за работа с до 10% водород, както и изграждане на нова инфраструктура за водород между София и Кулата.

От "Неохим" приветстваха включването на водорода в плана, но също призоваха по-активни действия. Директорът на компанията Мирослав Димитров коментира, че е целесъобразно производството на водород да е на едно централизирано място и той да бъде пренасян до потребителите, тоест подготовката на мрежата за пренос на водород трябва да е по-амбициозна от смес с 10% водород.

Никола Делев от "Булгартрансгаз" отговори, че в компанията не разглеждат единствено планове за пренос на бленд между газ и водород, но също и по отношение на преноса на чист водород. Компанията е част от европейската инициатива "Чист водород", припомни той.

Сред плановете обаче има и проекти, които очевидно ще отпаднат или ще бъдат пренаписани. Например в периода 2022 - 2024 г. се очаква изграждането на нова газопреносна инфраструктура с възможност за пренос на водород, който да захранва потребителите в Маришкия басейн. Планираната стойност на тази инвестиция е 32,6 млн. лева и тя беше свързана основно със записаните в Плана за възстановяване газови мощности за производство на електроенергия, с което да бъде намалено потреблението на въглища. Този вариант обаче отпадна в крайния вариант на документа.

В 10-годишния план за развитие сред основните проекти за периода до 2031 г. е вписано още разширението на газохранилището в Чирен. Общата му стойност е 308 млн. евро, като 78 млн. евро са осигурени по Механизма "Свързана Европа". Плановете са за удвояване на капацитета на "Чирен" до 1 млрд. куб. метра.

От компанията отбелязват още, че като цяло делът на използването на природен газ у нас е малък - 13,7% от крайното потребление на горива и енергия през 2021 г., но допълват, че има потенциал за увеличение с разрастването на битовата газификация. През 2021 г. в страната са потребени 35,4 тераватчаса природен газ, което е повишение с 13% спрямо 2020 г.

Данните показват още, че през миналата година зависимостта на България от руски газ е нараснала - от 76% през 2020 г. до малко над 88% през 2021 г.

През миналата година 2,5 пъти се увеличава транзитът на природен газ през страната ни - от 38,1 тераватчаса през 2020 г. до 102 тераватачаса през 2021 г.