Ирак може и да не осребри петрола, върху който лежи

Политическата нестабилност в Ирак попречи на страната да инвестира в добива на петрол, а на фона на екологичните амбиции Багдад може би никога няма да може да осребри петрола в земите си, пише Ройтерс. Проблемите са основно "над земята", а не с находищата, които имат огромен неизползван капацитет, казват анализатори.

Бюрократични спънки не позволиха подписването на редица договори за концесия на находищата. Сегашното правителство изглежда решено да привлече инвеститори, така че добивът да се увеличи с 25% в следващите пет години.

 Целите, към които Ирак отдавна се стреми - 7-8 млн. барела на ден, вероятно отново няма да могат да бъдат достигнати. Предишното правителство беше сложило срок до 2027 година за увеличаване на добива в този обем.

Анализаторите от FGE са категорични - пикът в добива на петрол в Ирак ще бъде през 2028 година - 6,3 млн. барела дневно, а след това ще започне да намалява. Много са факторите, които пречат на повишаването на добивите - политическа и инвестиционна среда, безопасност и т.н.

В Rystad Energy пък очакват ръстът на добива да бъде ограничен до 5,5 млн. барела на ден до 2027 година и това да бъде пикът.

Новият министър на петрола Хаян Абдул-Гани, който встъпи в длъжност през октомври 2022 година, има за цел да промени стратегията в петролния сектор - да повиши добивите за вътрешно потребление, но в рамките на споразумението с ОПЕК+. Съгласно договорките в петролния картел квотата на Багдад е 4,43 млн. барела на ден до декември.

Според говорител на Министерството на петрола е доста рано да се говори за увеличение на производството извън споразумението, но анализатори сочат, че Ирак меси фокуса си към рафинериите и природния газ, намалявайки капиталовите разходи в петролния сектор.

От 2016 година насам в Ирак се добиват средно по около 4,5 млн. барела на ден. Преди това имаше непрекъснат ръст, особено след като страната отвори петролния сектор за чужди инвеститори през 2009 година.

Развитието обаче се забави през 2012 година, когато компаниите поискаха намаляване на квотите, водени от няколко причини, включително и заради липсата на достатъчно инвестиции в инфраструктурата от страна на иракското правителство. Проблеми с властите накараха компании като ExxonMobil и Shell да напуснат страната.