Световният преход към възобновяема енергия се е забавил през 2023 г.

Световният преход към възобновяеми източници в основните енергоемки сектори се е забавил през 2023 г., затруднен от регулаторни пропуски, политически натиск и провал в поставянето на ясни цели, заяви застъпническа група в сряда, цитирана от Ройтерс.

Пандемията от Covid-19 и войната в Украйна помогнаха на амбициите за преминаване към възобновяеми източници на фона на нарастващите опасения за енергийната сигурност. Правителствата обаче не успяват да надградят над тази инерция, показва годишната оценка на базираната в Париж REN21.

До края на миналата година само 13 държави – включително САЩ, Индия и Китай, са приложили политики при възобновяемите източници, които покриват сгради, индустрия, транспорт и земеделие, като само 12,7% от енергията, която секторите потребяват, идва от чисти източници, твърди REN21.

Много страни правят стъпка назад спрямо заявените амбиции. От 69 държави с цели за възобновяема енергия за крайните потребители само 17 са ги удължили след 2024 г., казва REN21, която обединява правителства, изследователски институции и неправителствени организации в насърчаването към преход към чиста енергия.

„Правителствата на практика се отдръпнаха от амбициите си, а енергоемките сектори вече нямат икономически стимули“, казва изпълнителният директор на REN21 Рана Адиб.

Докладът предупреждава, че държавите правят реформи бавно и субсидии за трилиони долари, отпуснати за изкопаеми горива, особено в индустрията и земеделието, все още възпират енергийния преход.

Спадащите цени на изкопаемите горива през 2023 г. също оформят политиките, а дебатът около разходите за преминаването към по-чиста енергия се засилва, особено на фона на предстоящите избори в много страни, твърди Адиб.

Декарбонизирането на тежката индустрия остава голямо предизвикателство, с „трудни за поддаване“ сектори, тъй като производителите на цимент и стомана твърдят, че възобновяемите източници не могат да генерират топлината, необходима за запалването на пещите им.

Макар че преходът на индустрията може да се окаже по-предизвикателен от този в транспорта, решения обаче съществуват, включително употребата на електродъгови пещи за производство на стомана, казва Адиб.

„Трудните за поддаване“ вече изпращат послание, че това са сектори, които са почти невъзможни за декарбонизиране, което не е вярно“, смята тя.