Годините на скептицизъм относно климатичната заплаха навредиха много

Като цяло Швейцария е слаба като присъствие в глобалните заглавия. Но наскоро тя привлече световното вниманието два пъти, когато в Цюрих се разигра спешна операция по спасяване на банка, докато учени разкриха в курорта Интерлакен разтърсващ доклад на ООН за климата, пише бизнес колумниста на Financial Times Пилита Кларк.

Все още не е ясно дали поглъщането на Credit Suisse от UBS ще предотврати по-широка банкова криза. Но учените в Интерлакен показаха, че явно не сме успели да направим необходимото, за да осуетим назряващата климатична криза, пише тя.

Докато се стремяха да обяснят, че има много пари и ноу-хау за спиране на вредните емисиите, те също така предупредиха, че милиарди живеят на места, „силно уязвими“ към затопляне, което според един автор може да достигне 1,5°С (спрямо прединдустриалното ниво – бел. ред.) още в началото на 2030-те години.

"Казвам, че „ние“ не успяхме да действаме, но това не е съвсем правилно", пише още Пилита Кларк. Онези, които са решени да запазят икономиката, базирана предимно на изкопаеми горива, носят огромната отговорност. А последните събития са напомняне, че и други имат вина. Това включва тези от нас в новинарските медии и до известна степен органът на ООН, който представи въпросния доклад, Междуправителствената група по изменение на климата (IPCC), допълва още тя.

IPCC бе създадена през 1988 г., за да предоставя на правителствата редовни еталонни оценки на науката и политиката за климата. Нейните доклади обикновено отнемат години на стотици експерти, за да ги завършат и изложат на хиляди страници. Последният доклад беше синтез на шест по-ранни доклада, включително колосалната шеста оценка, която беше публикувана на части в продължение на осем месеца от август 2021 г. насам.

Поразително е как се промени медийното отразяване след петата оценка, допълва анализаторът. Според нея в деня, в който се появи първият доклад на инстиуцията през 2013 г., водещо новинарско предаване на BBC интервюира пространно скептик по отношение на климата относно констатацията, че хората е „изключително вероятно“ да са основната причина за „безспорното“ глобално затопляне.

Боб Картър, австралийски геолог, се присмя, че климатът винаги се е променял, няма нищо странно в затоплянето напоследък и опитът то да се спре бил толкова безсмислен, колкото и опитът да се предотврати земетресение. Редакционна статия няколко дни по-късно в Las Vegas Review-Journal излиза със заглавие „Алармистите на глобалното затопляне лансират фалшиви презумпции“.

Десет години по-късно това би било немислимо, уверена е Пилита Кларк.

Това, за което докладът на IPCC всъщност се отнася е „прекратяване използването на изкопаеми горива, въпреки тяхната достъпност и надеждност“. Отрезвяващо е да се помисли доколко климатичните политики и самата IPCC бяха повлияни от всичките години, през които климатичният скептицизъм беше масов, пише още колумнистът на FT.

Един завладяващ разказ на човек от кухнята сочи, че въздействието върху учените е било реално. В книгата си „Пет пъти по-бързо“ бившият съветник по въпросите на климата на британското правителство Саймън Шарп разкрива, че учените не само не са преувеличавали климатичната заплаха, но и често са избягвали да дават на правителствата най-лошите сценарии.

Един автор на IPCC, когото той цитира, обяснява, че част от причината е била „сплашване от заинтересовани страни, което е водело до страх от обвинение във всяване на страх“.

През 2014 г. Шарп се присъединява към една от срещите на учени и правителствени служители, проведени за одобряване на докладите на IPCC и по-кратките им резюмета за политиците, които често са всичко, които се чете. Той бил поразен от раздел в по-дългия доклад, който се позовава на проучване, което показва, че хората не биха могли да оцелеят при определени нива на топлина и влажност, дори ако са потопени голи във вода на сянка.

Но когато се опитва да го спомене в резюмето, му било казано, че въпреки че не е противоречиво, има неофициално правило, според което всичко в по-краткия документ трябва да бъде подкрепено от поне две независими изследвания. Така то отпаднало.

Сплашването от външни лица обаче не обяснява напълно тази предпазливост. Всъщност учените са относително склонни към „фалшивите отрицания“, или вярването, че дадена хипотеза е грешна, въпреки че може да е вярна. Но те избягват на всяка цена „фалшивите потвърждения“, или вярването, че една хипотеза е правилна, когато не е.

Тези инстинкти могат отчасти да обяснят защо, както пише Шарп, докладите на IPCC многократно смекчават техните оценки за нивото на затопляне, което може да предизвика необратими повратни точки в климатичната система.

Резюмето на последния доклад на IPCC обаче е различно. То описва с мрачна яснота как рискът от повратни точки, изчезване на животински видове и други бедствия ще нарасне със затоплянето на планетата.

Никога не сме били по-добре информирани за бъдещето на климата, категорична е Кларк в заключение. Сега трябва да компенсираме всички тези изгубени години и да се опитаме да гарантираме, че планетата ни ще остане годна за живеене.