Предложение предвижда богатите страни да плащат 250 млрд. долара годишно за климата

Организаторите на срещата на върха на ООН за климата са публикували споразумение в петък, според което САЩ, Европейският съюз (ЕС) и други богати страни да изплащат 250 млрд. долара годишно за финансиране на климатични мерки в развиващите се страни до 2035 г.

Сумата е значително по-малка от предложението на по-бедните държави за плащания в размер на 1 трлн. долара, пише Politico.

Споразумението идва с много несигурности относно това кои държави ще плащат и колко точно пари ще осигурят, особено след като през януари 2025 г. Доналд Тръмп встъпи в длъжност като президент на САЩ. Той се присмива на реалността на изменението на климата и обеща рязко съкращаване на държавните разходи за това перо, когато поеме властта.

Финансовият въпрос е основната тема на спорове на преговорите на конференцията COP29, която се провежда в столицата на Азербайджан – Баку. Целта е това финансиране да помогне на по-бедните държави да се справят с последиците от затоплянето на планетата.

Преговорите трябваше да приключат в петък, но е почти сигурно, че ще продължат. „Смешно е. С това число те ни се изплюват в лицата“, коментира пратеникът на Панама за климата Хуан Карлос Монтерей Гомес.

„Ние не приемаме това на сериозно“, добавя и кенийският пратеник по климата Али Мохамед.

Климатичните нужди и щетите от все по-мащабните бедствия стават по-скъпи и тежки. Числото 250 млрд. долара, включено в последния проект на текст, едва ли ще успокои по-бедните правителства, много от които вече се противопоставиха на идеята ЕС да отделя сума в диапазона 200-300 млрд. евро годишно.

Блокове от развиващи се страни, които преговарят заедно, търсят от 500 млрд. до 1,3 трлн. долара годишно от публичните фондове на по-богатите правителства до 2030 г.

Според различни анализи развиващите се държави ще се нуждаят от над 1 трлн. долара годишно, за да предотвратят повишаването на глобалните температури с 1,5 градуса по Целзий. Според проектодекларацията на COP29 недостигът на средства може да бъде запълнен от частен капитал до 2035 г.

Въпреки че предложената сума не отговаря на желанията на развиващите се страни, европейски преговарящ казва, че дори това ще натовари някои по-богати държави в момента. Друг европейски преговарящ казва, че за неговата страна 250 млрд. долара са „добро число за приблизителна оценка“.

Високопоставени представители на администрацията на отиващия си американски президент Джо Байдън отбелязват, че преговарят за сделка, която бъдещо демократично или благоприятно за климата правителство може да изпълни. Четири години мандат на Тръмп и най-малко две години пълен републикански контрол върху Конгреса вероятно ще намалят, ако не и заличат, вноските на САЩ за финансиране на климата.

Според екологичните организации правителствата вероятно могат да достигнат по-голяма сума.

Промените, които вече са в ход в кредитните практики в многостранните банки за развитие като Световната банка, трябва да освободят десетки милиарди долари финансиране към по-бедните страни.

Друга основна ябълка на раздора на COP29 са исканията на САЩ и Европа богати, но технически все още развиващи се страни, като Китай, Сингапур и държавите от Персийския залив, също да плащат дял от финансирането за климата.

Проектът по същество поставя тази възможност на масата, като подлага на натиск тези страни да направят допълнителни вноски.

Китай направи известна отстъпка – в миналото Пекин категорично отказваше да преговаря по въпроса, но сега посочва, че е предоставил общо около 25 млрд. долара от 2016 г. насам.