НАП: Контролът върху стоките с висок фискален риск ограничава сивия сектор, гроздето е сред тях

В отговор на обявените протестни действия от страна на лозари и винопроизводители, Националната агенция за приходите (НАП) уточнява, че осъществява контрол върху движението на стоки с висок фискален риск, идентифицирани като такива от 2014 г, заради използването им в схеми за измами с данък върху добавената стойност. Това са акцизни стоки (горива) и бързооборотни (плодове и зеленчуци, месо и месни продукти, мляко и млечни продукти, захар, кафе, ядки и други), с които за значително кратко време може да бъде реализирана данъчна измама. През годините списъкът е неколкократно актуализиран.  Това се посочва в позиция на НАП. 

Производители на грозде и вино ще протестират идната седмица (31 юли) в района на Поморие срещу прилагането на Наредба H-5, която касае условията и реда за осъществяване на фискален контрол върху движението на стоки с висок фискален риск. Това каза за БТА председателят на Националната лозаро-винарска камара (НЛВК) Йордан Чорбаджийски

Гроздето е сред стоките с висок фискален риск, които най-често се използват в схеми за измами с данък върху добавената стойност и е идентифицирано от приходната администрация като рисково. То е включено в Списъка на стоките с висок фискален риск със заповед от 2016 г., а не както се твърди, в края на 2023 година, посочват от НАП. 

В НАП има постъпили редица сигнали от местни производители с молба за защитаване на родната продукция. В резултат на множество съвместни проверки с  Изпълнителната агенция по лозата и виното, през последните години са установени големи наличности на винено грозде без документ за произход, съответно без да са начислени дължимите данъци върху неговата реализация. С цел ограничаване на сивия сектор се правят редовни съвместни проверки и с Агенция „Митници“. При тях са констатирани съществени нарушения на законодателството и са открити големи количества алкохол без бандерол. При направените анализи става ясно, че изваждането на гроздето за вино от стоките с висок фискален риск, каквото е искането на протестиращите, ще облагодетелства контрабандното внасяне на продукция и измамите с данък добавена стойност, допълват от НАП.

От приходната агенция обръщат внимание, че режимът за задължително предварително деклариране, въведен на 3 януари тази година, се отнася за превози на стоки с висок фискален риск, които започват и завършват на територията на страната, и са извършвани с транспортни средства над 3,5 тона. Наредбата освобождава от задължение за предварително деклариране превозите за крайно потребление; превозите между обекти, стопанисвани от едно и също лице и за обекти, стопанисвани от различни лица; както и  превозите, когато стоките за отделен обект са с тегло до 500 кг или литра и/или стойността на стоките е в размер до 5000 лв. 

Задължението за деклариране на превозите е на изпращачите, а задължението за потвърждаването им – на получателя. В случай че има разлика, която не превишава 3% от декларираното количество на стоката или разликата е вследствие на естествени фири, промени поради физико-химичните свойства на стоката, получателите не уведомяват НАП, а потвърждават декларираното от изпращача. 

В случай на по-големи разлики, получателите уведомяват НАП в Оперативният център към Главна дирекция „Фискален контрол“ /ГДФК/, който работи в режим 24/7 на fisc.control@nra.bg.

Във връзка с въведения режим, приходната агенция вече проведе редица срещи със заинтересовани лица и представители на браншови организации, като производителите на череши и зеленчуци и преработвателни предприятия, в т.ч. и лозари и винопроизводители, с цел да се представят новите функционалности на електронната услуга за предварително деклариране на превози и да се дадат разяснения за прилагането на Наредбата. Срещите са проведени в различни периоди, в зависимост от спецификата на всеки сектор. Към този момент няма постъпили сигнали за забавяне или спиране на производствените процеси в преработвателните предприятия, допълват от НАП.

На сайта на НАП, в рубриката „Фискален контрол“, е публикувана подробна информация по темата. Заинтересованите лица могат да видят къде са регламентирани фискалният контрол и задължителното предварително деклариране на данни; кои са СВФР, както и какви процедурни действия извършват органите по приходите. Публикувани са и отговори на най-често задаваните въпроси във връзка с предварителното деклариране, отбелязват от НАП.